Когато изригва гневът на афганистанците , една жена е сред малкото, които запазват самообладание. Тя не е българка, но застава с тялото си срещу обезумялата тълпа, за да запази живота на българите в столовата на бежанския център.
Джамила дава и своето обяснение за причините, родили бунта. И те са далеч от геополитиката, далеч и от националните различия. Нейното обяснение е простичко и ни насочва към битовизмите в лагера. „Просто афганистанците не харесваха храната. Затова се стигна до боя.
Полицаите си вършеха работата. А афганистанците в един момент поискаха да се отворят вратите на лагера и да излязат от него”, допълни още тя. Нова говорят с Джамила и сина й на оградата на лагера. Нямат право да влизат при тях, а те нямат право да излязат при българите. През целия ден обаче затворените принудително вътре правят опити да прескочат загражденията. А всеки опит на бежанците да преминат е посрещнат от военните.
Ето в този момент те охраняват и внимават да не пропуснат някой да излезе. Места за бягство не липсват. Според Живко Тодоров, отговорен за ремонта на оградата, все още зеят над 400 метра. 15 души работят, за да закърпят пробивите. В лагера днес влезе и поредният представител на властта, за да огледа разрухата. Срещна се и с лекар от групата медици в лагера. Въпреки всичко, засега бежанският център остава затворен.
