Каква е тайната на дълголетието ? „Лютите чушки! Не сядам на маса си без тях – цял живот ги ям и още имам апетит за тях. Даже докторката ми каза, че именно те ме крепят”, обяснява усмихнатата баба Еленка.
След това пояснява, че обича да похапва и сирене, и фасул, но не се поддава на сладки изкушения. Учудващо за с. Поповяне, където всяка година има празник на картофите, но баба Еленка не яде и картофи.
След четири години, прекарани в София при дъщеря си Златка, миналата година двете поемат отново към родната къща в Поповяне. Там се установяват и започват своя нов живот в стария си дом, в края на селото. Чист въздух, зеленина, спокойствие…
„Където ме е оставил мъжът ми, там искам да си ида”, категорична е баба Еленка Гилищарова.
Комшийки и познати поздравяват 100-годишната баба Еленка . Всяка носи по нещичко със себе си – тиква, ябълки, орехи, цветя… баба Еленка естествено е най-възрастната жена в Поповяне.
Усмивката не слиза от лицето на Златка: „Мама работеше в стопанството в селото, откакто беше създадено. Тук се и пенсионира. Но до 80 години се трудеше на полето като полевъдна работничка. А как само пееше,
тя си пее и сега, последната й изява беше на 1 октомври”. Еленка вдига очи изпод забрадката.
Ей, по 50 овци стрижех на планината. Три къщи и плевня направих. Всичко си месех, готвех. Месех хлеба на ранина… Всичко помня, не съм склерозна. И се смее беззвучно.
Все ми измисля работа и на мене, не ме оставя така – допълва дъщеря и Златка. – Нали е свикнала да шета. Не я гледайте сега, че е с бастун.
Преди така ситно, ситно ходеше, човек не може да я стигне… Още през септември извадихме картофите, тя сортира, пробира семето…
Мама си живее нормално. Още си плете терлици, чорапи. Все нещо шушне. Не може и без телевизора. Обича да гледа повече „От българско по-българско”, „Сделка или не”, „По-по-най”, автентични народни песни, новините. Рядко ползва лекарства, нищо че подкара стотната си година.
Кой знае – до ген ли е, работохолизмът й ли играе роля, или понеже живее с дъщерята, която е бивш здравен работник – медицинска сестра…
Сутрин закусваме чай с мед и лимон, кашкавалче и сирене. Към 10 часа хапваме плод – сливи, банан… Иначе мама много обича киселото зеле с месо, разказва Златка.
Добре си живееха с татко, той беше през 1912 г. роден и на 90 години почина. И той беше голям човек, трудолюбив, работяга – той докара водопровода от Верила до селото… Живяхме навремето в Доспат, аз работех в Смолян.
Що фланели изплете майка ми тогава на мохамеданите,пренася се в миналото младоликата стройна жена, на която също като на майка й не можеш да дадеш годините. По всяка вероятност така изглежда и брат й, който с жена си често идват от София да ги навестят. Цял празник става за баба Еленка, като се съберат и с двете внучки и двата правнука.
Много е упорита, силна жена. „Деца, не бойте се, всичко ще се оправи”, все ни повтаря мама – сякаш да ни откъсне от трудното настояще – ще каже Златка на раздяла.
Поли БОЯНОВА
След четири години, прекарани в София при дъщеря си Златка, миналата година двете поемат отново към родната къща в Поповяне. Там се установяват и започват своя нов живот в стария си дом, в края на селото. Чист въздух, зеленина, спокойствие…
„Където ме е оставил мъжът ми, там искам да си ида”, категорична е баба Еленка Гилищарова.
Комшийки и познати поздравяват 100-годишната баба Еленка . Всяка носи по нещичко със себе си – тиква, ябълки, орехи, цветя… баба Еленка естествено е най-възрастната жена в Поповяне.
Усмивката не слиза от лицето на Златка: „Мама работеше в стопанството в селото, откакто беше създадено. Тук се и пенсионира. Но до 80 години се трудеше на полето като полевъдна работничка. А как само пееше,
тя си пее и сега, последната й изява беше на 1 октомври”. Еленка вдига очи изпод забрадката.
Ей, по 50 овци стрижех на планината. Три къщи и плевня направих. Всичко си месех, готвех. Месех хлеба на ранина… Всичко помня, не съм склерозна. И се смее беззвучно.
Все ми измисля работа и на мене, не ме оставя така – допълва дъщеря и Златка. – Нали е свикнала да шета. Не я гледайте сега, че е с бастун.
Преди така ситно, ситно ходеше, човек не може да я стигне… Още през септември извадихме картофите, тя сортира, пробира семето…
Мама си живее нормално. Още си плете терлици, чорапи. Все нещо шушне. Не може и без телевизора. Обича да гледа повече „От българско по-българско”, „Сделка или не”, „По-по-най”, автентични народни песни, новините. Рядко ползва лекарства, нищо че подкара стотната си година.
Кой знае – до ген ли е, работохолизмът й ли играе роля, или понеже живее с дъщерята, която е бивш здравен работник – медицинска сестра…
Сутрин закусваме чай с мед и лимон, кашкавалче и сирене. Към 10 часа хапваме плод – сливи, банан… Иначе мама много обича киселото зеле с месо, разказва Златка.
Добре си живееха с татко, той беше през 1912 г. роден и на 90 години почина. И той беше голям човек, трудолюбив, работяга – той докара водопровода от Верила до селото… Живяхме навремето в Доспат, аз работех в Смолян.
Що фланели изплете майка ми тогава на мохамеданите,пренася се в миналото младоликата стройна жена, на която също като на майка й не можеш да дадеш годините. По всяка вероятност така изглежда и брат й, който с жена си често идват от София да ги навестят. Цял празник става за баба Еленка, като се съберат и с двете внучки и двата правнука.
Много е упорита, силна жена. „Деца, не бойте се, всичко ще се оправи”, все ни повтаря мама – сякаш да ни откъсне от трудното настояще – ще каже Златка на раздяла.
Поли БОЯНОВА
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
