Янко Кожухаров е бил депутат в 36-ото Народно събрание от СДС, после става независим. Инициатор на първата парламентарна националистическа група, която остава нереализирана заради разпадане на парламента.
Има привърженици, които го смятат за истински националист, и опоненти, които го наричат агент на три разузнавания, бизнесмен рекетьор и контрабандист, длъжник на банки, които е завлякъл, и куп други прегрешения. Кожухаров е завършил Московския институт за международни отношения, където е бил състудент с Филип Боков, Огнян Пишев, Христо Малеев, Атанас Папаризов, Юлия Владикова, а по-късно и Жан Виденов, Ирина Бокова. Бившият народен представител продължава да разказва за читателите на „ШОУ“ своите любопитни, а доста често и шокиращи истории с известните си приятели. Този път той си спомня за феномена от село Коньово, Новозагорско – Влайчо Жечев, с когото животът го свързва. – Ванга винаги е сочена за най-силния български феномен. Как мислете – има ли българин с по-силни магически способности от петричката Пития?
– Историята помни човек, който я е надминавал – и това е дядо Влайчо Жечев, за когото малцина вече си спомнят. Благодарение на него стотици майки научавали съдбите на синовете си по време на двете световни войни. Никога през живота си той не е взел нито лев от хората, които питали за близките си.
– Какво ще ни разкажете за дядо Влайчо, с когото сте се познавали лично?
– Пророкът на народа, както казваха на Влайчо Жечев, е роден на 15 август 1894 г. в с. Коньово, Новозагорско. Още като съвсем малък той не е бил като останалите – не искал да играе с другите деца, а изучавал виденията, които му се явявали непрекъснато. Веднъж, докато бил сред гората, отново съзрял нещо. Никой не му повярвал и дори му се присмели.
– Предполагам, че не след дълго съселяните му се убедили, че не са прави?
– Влайчо е бил още дете, но предсказва Балканската война – и то още преди да се е зародила! Предсказва кои ще отидат на фронта, кои ще загинат и кои ще се върнат живи, какво ги чака… А когато започнала Първата световна война, хората се сетили за него и тръгнали да го търсят, за да го питат за съдбата на близките си на бойното поле. Не минало обаче много време, и през 1916 година 22-годишният Влайчо бил мобилизиран. Той обаче не се вписвал в образа на обикновения редник. Първо обяснил на командира си, че не иска да стреля по врага. Влайчо отказва да носи оръжие и заявява, че съвестта му не позволява да убива хора дори и врагове. В раницата си носи Евангелие и през почивката, докато другарите му отдъхват, той тайно чете. Така по-безболезнено понася ужасите на бойното поле. Отстъпва реда си за отпуск на другите войници, а когато получи колет, на мига споделя храната с другарите… На фронта срещу турците, командирът му многократно го наказва за това, че при проверка го е залавял да караулира с книга (Евангелие), вместо с пушка. Дали му да води полковото магаре, но ясновидецът взел на гръб дисагите, а животното вървяло спокойно зад него…
– Как протича животът на ясновидеца след края на бойните действия?
– След края на войната Влайчо се завръща у дома в Коньово. Но славата му вече се е разчула и от предсказанията му се поинтересувал дори цар Борис ІІІ При него го води Лулчев – тайният му съветник. Особата се интересува за бъдещето на династията. По онова време има дъщеря, но няма син, жена му Йоанна Савойска е бременна, но не знае какво отроче да очаква, тоест – ще има ли наследник. Дядо Влайчо му предсказва, че ще има син. Царят е радостен, но скоро помръква, когато дядо Влайчо казва:
„Нито ще е царствен, нито ще царува!“
– Няма начин дядо Влайчо да не е бил чувал за Ванга. Интересно ми е обаче приживе той успял ли е да се срещне с нея лично?
– По време на пътешествията си по различни градове и села Влайчо много пъти се е срещал с учителя Петър Дънов. Именно създателят на Бялото братство решил да го запознае с Ванга. Събрал ги на вечеря, сложил ги да седят от двете му страни на масата.
– И как е преминала срещата им, знаете ли?
– Ще предам историята за срещата на петричката Пития с дядо Влайчо, така, както ми е разказвана от самата Ванга.
Петричката гледачка е била известена, че Дънов урежда събиране на основната група на Бялото братство, на която кани и нея. Това се е случило през 1943 година. Тя решава да отиде и да се запознае с тези хора с мисълта, че може би там ще й се удаде да научи повече не само за тях, но и за себе си. Дънов кани на вечеря всички, които са се отзовали на поканата му. Сред присъстващите бил и неговият последовател от новозагорските села на име Влайчо. С какво умиление само Ванга си спомняше за тази среща, за разговорите!… Тя обичаше подробно да описва какво е било поднесено на трапезата онази вечер, която се врязала в паметта й като незабравима.
Гощавали ги със супа от грис с резенче лимон, с постна мусака и компот от сливи. Дънов им казал: „Добре дошли на тая трапеза, хвала за всичко на Господа, нека Бог все така ни вижда“. Те също благодарили и вечерята започнала. Изведнъж Дънов, който седял близо до Ванга, се обърнал към Влайчо: „Ще кажеш ли на сестра Ванга какво ти говори небето, брате Влайко?”. Настанала тишина, на Ванга й се сторило, че на брат Влайчо (те така се наричали помежду си – братя и сестри) не му се ще много да отговаря, и след години разбрала защо е било. „Е, какво да й кажа…
Съвсем млада ще овдовее, къщата й ще стане клуб
а пред вратата й ще стърчи железен стълб”, продумал Влайчо.
На петричката гледачка й станало страшно и болно от тия негови думи – та тя току-що се била задомила, съпругът й Митко от нищо не боледувал… И си помислила: говори, говори, че и твоят ред идва. Тогава Дънов се обърнал към нея и я попитал: „А ти, сестро Ванге, какво ще речеш на брата Влайко?”. „Какво да му река – всичко ли, което ми казва небето?”. „Всичко, между нас тайни няма”. Тя започнала да обяснява, че той много обича природата, да работи земята и да гледа пчели, но ще дойде време, вместо да събира мед, него да приберат. И се оказва права. „След година брат Влайко няма да продава ни тикви, ни мед”, казала тя.
– Как е продължила тази паметна среща?
– След вечерята Дънов ги поканил да отидат всички на Седемте рилски езера, но Ванга отказала. Предлагали й да я закарат с муле, но и така не склонила – много път било това за нея. Не могли да я кандърдисат, не отишла на езерата, където Дънов я канел. А това било любимото място на Учителя – скали, водата – чиста като сълза… Все едно – тя я „видяла“ тая красота… величествени планини, вековни дървета, а сред дърветата – палатките им. Запалили един огън и цялото братство – край него… Пък Дънов – той седи на най-високото…
– А имате ли представа какво е имала предвид Ванга с пророчеството си относно Влайчо?
– Дошла есента на 1944 г., а с нея – и новата власт.
Сред първите, дето си изпатили, бил и Влайчо
– Какво му се е случило?
– В едно от виденията си през 1947 г. Влайчо вижда смъртта на Георги Димитров. Заради това пророчество комунистите го обявяват за народен враг. И ясновидецът попада в шестгодишен ад. Вкарват го в затвори, лагери, минава през пернишките и бобовдолските мини… Накрая стига и до Белене. Надзирателите не спирали да го измъчват, но, въпреки това, той успява да излезе жив от капана на лагерите. След години Ванга разказала на свои близки, че наистина го видяла в лагер. Но разбрала, че той ще излезе жив от там.
Влайчо може би е един от малкото световни феномени, които могат да предсказват и собственото си бъдеще, защото в свои записки пише, че ще се измъкне жив от ада на заточението.
– Освен на себе си, предполагам, че пророкът от село Коньово е прозрял бъдещето и на някои от своите мъчители?
– Когато един от следователите в милицията го заплашвал и се държал грубо с него, дядо Влайчо му казал: „Внимавай, защото и ти ще дойдеш при мене“. И наистина – след два месеца този началник пристигнал в концлагера като… затворник! Бил хванат, че прехвърлял политически противници на властта срещу пари и подкупи по нелегален канал в чужбина. Дядо Влайчо се приближил към него и му казал: „Добре дошъл! Нали ти казах, че ще дойдеш при мене!“. Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството на дядо Влайчо и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш?“. „Ще ти кажа: „Ако речеш да бягаш, ще те разстрелят като псе!“. Така се разделили. След време следователят бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като куче при опита за бягство. Дядо Влайчо научил това по-късно, когато един от началниците в милицията, на който той помогнал със съвет за болната му жена, му го съобщил. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня, дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха?“. Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих!…“.
– Няма начин по време на затворническите си години Влайчо да не епророкувал и на някои от своите „колеги“ по съдба?
– Веднъж в лагера Белене, когато за пореден път затворник го подканя да опита „змийска“ пържола (пророкът не яде месо, а сух хлебец), Влайчо погнусен обърнал глава. Затворникът се ядосал и го цапардосал през зъбите с упрека: „Абе, каква е тая твоя уста? Да не е златна, та да не кусваш онова, с което се хранят другите!? Кажи де, някой да се е отровил?”. А Влайчо благо му отвърнал: „Брат, не биваше да ме удряш. Нямам аз вина… Но знам – не го стори от зло сърце. Ти извърши това в скръбен за тебе час, защото жена ти сега непосилно страда…”. Още на другия ден затворникът получава телеграма, че жена му е нелечимо болна!
– Какво друго знаете за перипетиите на дядо Влайчо в затвора?
– По едно време комунистите приложили нова тактика към затворниците – те започнли да ги карат да работят. В концлагера, в който е бил дядо Влайчо, затворниците са копаели каменни въглища в рудник. Един ден той отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в забоя, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат. „Ще загинат стотици хора. А защо да загинат, когато могат да работят?!“, му казал пророкът. Началникът го запитал: „Откъде знаеш това?“. Влайчо му казал: „Бог ми го каза“.
Началникът не му повярвал. Но дядо Влайчо се приближил към онзи следовател, който го изпратил в затвора и който вече също бил затворник като него, и го помолил да свидетелства: „Началникът на концлагера не ми вярва, но ти можеш да го убедиш, като му разкажеш за пророчеството, което бе за теб и което се сбъдна. Началникът ще послуша теб и няма да изпрати стотици хора в рудника да бъдат затрупани“. Така и сторили. И онзи му повярвал. На следващия ден той не изпратил никого в рудника, а към обед наистина станало свличане и затрупване в галериите. Всички стоели като втрещени. Началникът извикал дядо Влайчо и му казал: „Такъв човек като тебе не може и не трябва да седи в затвора! Излез оттука, но внимавай какво говориш!“. Дядо Влайчо излиза от затвора, няма пукнат грош в джоба си, а трябва да пътува. Чува глас: „Наведи се надолу!“. Поглежда, вижда едно портмоне в краката си, отваря го и вътре – точно толкова лева, колкото му трябват за път!…
– И тогава той се прочува със своите феноменални възможности и хора от цяла България започват да прииждат към него?…
– Да. След това
започва неговото велико разпъване на кръст
Хората го търсеха, а той пътуваше само нощем, през деня се укриваше в домовете на приятелите. Там го намираха онези, които имаха нужда от него. То беше криене както за него самия, така и за онези, които търсеха от дядо Влайчо помощ и съвети. Помагаше на всички. И комунистите го търсеха. Имаше един случай, когато на големия партизанин и след това голям човек в новата власт Чочоолу му се беше случила беля. Изчезва внучето му. Открадват го. Търси го милиция, търсят го всички, но няма следа. Отиват при дядо Влайчо, той се моли, прелиства Евангелието и му казва: „Казаха ми, че детето е укрито в един запустял кладенец“. Почват да търсят пресъхнали кладенци и го намират там. Хайде сега отидете и обяснете на атеиста и невярващия как може да се случи такова нещо! Е, може! Така дядо Влайчо помагаше на всички. Властите му показаха по какъв начин да работи. Да се крие и скришно от погледа на обществото да работи. Името му се носеше като жива легенда. Всички, които отиваха при него и получаваха помощ, той след това ги насочваше да посещават братствата в провинцията, да слушат Словото и да четат беседите на Учителя Петър Дънов.
– Въпреки че са го тикнали в „лагерите на смъртта“, след време и първите хора на държавата оценяват феноменалните възможности на Влайчо и започват да се консултират с него. Кога е станало това?
– През 70-те години във вестник „Работническо дело“ е обявен национален конкурс за ясновидци. Явяват се 200 души, в това число и пророчицата Ванга. Целта е да се отсеят хората със способности от шарлатаните. Дядо Влайчо печели конкурса, на второ място след него е самата Ванга! Едва тогава комунистическата власт започва да търси Влайчо Жечев за съвети. Лично Людмила Живкова отива да го пита за съдбата на близките си.
Той ѝ разказва мрачни неща както за баща ѝ, така и за бъдещето на страната…
– Знае се, че Ванга беше защитавана от Людмила Живкова, а Слава Севрюкова – от министъра на отбраната генерал Иван Михайлов. Нима над дядо Влайчо нямаше кой да му „опъне чадър“?
– Това е един голям, необясним парадокс! Негов пръв защитник би трябвало да бъде „червеният“ акад. Тодор Павлов. Преди 9 септември 1944-та в сливенското село Кортен дядо Влайчо успява да го спаси от полицейска блокада, грижи се за него. Сетне Тодор Павлов е регент, но въобще не прави постъпки да го спаси. Вторият, който би трябвало да се застъпи за него, е небезизвестният Добри Терпешев, когото дядо Влайчо също е приемал преди 9-и, укривал го е. Лекувал е ранени партизани, помагал им е с дрехи, слагал си е главата в торбата, но никой после не е помислил за него!…
– Властта е била доста благосклонна към баба Ванга – осигурявали са й всякакви благини – защо това не се е случило и за Влайчо?
– И на него му предлагат както на Ванга да му осигурят да приема хора с такса, а той отказва: „Даром ми е дадено от Бога, даром ще давам!”. Той е безсребърник. Това че отказва да приема на кабинет, също му създава проблеми. Изследва го проф. Георги Лозанов – тогавашнитесветила са очаровани от неговите способности, но Влайчо категорично отказва да бъде „ясновидец чиновник”, „кабинетен ясновидец”. Тоест – да бъде под наблюдение, под контрол.
И това му изяжда главата
– Дядо Влайчо е преминал през ада на всякакви изпитания, но независимо от това Бог му отреди доста дълъг живот, не мислите ли?
– Дядо Влайчо доживя до 87 години въпреки мъченията в лагерите. През целия си живот той живееше като аскет – без много ядене, алкохол, цигари, месо и похот. Винаги казваше на хората да се радват на трудностите, защото те са двигател на живота. „Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине“, казваше той.
– Доколкото ми е известно, много хора – не само от България, но и от чужбина, са поддържали контакти с дядо Влайчо. Какво знаете за това?
– Любопитното е, че ясновидецът от Коньово, който не владееше чужди езици, освен есперанто, кореспондираше с хора от различни държави. За мен е необяснимо как този човек с четвъртокласно образование е четял писмата от чужбина! И най-вече – как им е отговарял?!.. А дядо Влайчо получаваше многобройни послания по пощата от Турция, Гърция, Сърбия и Румъния, а също от Русия и Австралия. И прилежно ги къташе на потайни места. При честите внезапни обиски в дома му обаче някои от писмата попадаха в ръцете на властта.
– А какво знаете за последните дни на Пророка на народа?
– Малко преди да си отиде от този свят през 1981 г., Пророка на народа, както го наричаха всички, разказал какво вижда за следващите десетилетия. Той обяснявал, че ще има политическа промяна и комунистите няма да управляват България. Имал видения, че ще има екологично замърсяване, че все повече ще стават районите, в които ще има негодна почва. Давал съвети да се ядат повече плодове и зеленчуци, които виреят на високо. По този начин нямало как да поемем от отровите на земята.
– Спомняте ли си някои негови предсказания?
– Дядо Влайчо казваше: „Вие няма да повярвате, но ще дойде време, когато мъжете ще носят обици и ще си слагат забрадки и ленти на косите. Те ще започнат да приличат на жени, а жените – на мъже. Светът ще се побърква. Но няма как – и това ще трябва да се изживее… Затуй ви казвам: ако е потребно да се мине през ада, вие продължавайте да вървите, без ни за миг да спирате, нито да се обръщате назад”.
– А как пророкуваше дядо Влайчо?
– Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество, и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално.
