Ситуацията е изключително неприятна и заради това цяла седмица не си приказваме с жена ми.
В живота си постигнах всичко сам. Работех от 8-ми клас, след училище тичах до сервиза, буквално се молех да ме научат как да ремонтирам коли там.
Нямах време за личния си живот. Когато приятелите ми релаксираха в клубове, аз работех през нощта. Но благодарение на това на 35-годишна възраст станах собственик на мрежа от автосервизи и самостоятелно купих тристаен апартамент в самия център на града.
Преди две години се запознах с Наталия. Тя току-що беше навършила 24 години. Беше много красива и интересна. Срещахме се за кратко, но бързо й предложих брак. Три месеца по-късно тя вече беше бременна. Бях щастлив, че мога да осигуря на съпругата и нероденото си дете най-доброто. Наталия никога не се тревожеше за парите, те винаги бяха за мен.
Но преди няколко седмици се случи странна ситуация. Върнах се от работа и видях по-малката сестра на Наталия, Елена, с куфари.
– Скъпи, майка ми наистина поиска Елена да живее при нас.
– Защо?
- Приеха я в университет, а животът в общежитие не е най-добрата идея за едно момиче. Имаме свободна стая. О, да, трябва да регистрираме и Ели, за да няма проблеми.
- Не се ли сети първо да ме попиташ?
- Ами това е сестра ми! Против ли си? Тя ще ми помогне с детето.
- Извинявай, но нека си търси стая. Градът е пълен с жени, които наемат къщи.
- Значи, ако апартаментът е твой, нямам права тук?!
- Разбирай го както искаш. Цял живот работих здраво, за да се случи това. Не си работили нито ден, така че не можеш да решаваш кой ще живее тук.
- Изглежда бракът ни няма да продължи дълго.
Тя беше много обидена, но аз няма да се предам. И определено нямам намерение да подкрепям нейните нагли роднини. Те го измислиха! Кой е утре? Може би свекърва или Елена ще доведат и мъж?
Мислите ли, че постъпих правилно?
