Жена продава дрехите си на улицата за 30 стотинки, за да си купи хляб

Жената е без работа вече втора година, без ток повече от година и единственото и решение е да си търгува дрехите и бижутата, които са й останали.„Продавам си дрехите по 0,30 и 0,50 стотинки, за да имам какво да ям. Не съм стигнала до тук, защото не ми се работи. Напротив, работи ми се, но няма кой да ми предостави възможността. Надявах се, че от бюрото по труда ще ми помогнат, но без успех. Тях не ги интересува, че нямам какво да ям и с какво да се топля.“, обяснява Дияна.

Тя се е регистрирала в бюрото по труда два пъти, с активност по 5 месеца, но работа не й е била намерена. Дори не са й обяснили, че има право да получава социални помощи. Изкарва по 50 лв. на месец, с които трябва да си зареди газовата бутилка и да си купи хляб.

„След като ми спряха тока, единственото ми решение бе да започна да си продавам покъщнината, но пак е крайно непосилно за преживяване. Ходила съм и в общината, искала съм да се срещна с кмета, за да помоля да ми окажат помощ в търсенето на работа. Естествено не бях допусната. Готова съм да му дам единствените си 50 лв, за да пробва той да изкара с тях цял месец. Невъзможно е.“, оплаква се отчаяната жена.

„Вече даже пуша фасове от земята. Опитвала съм се да не пуша с месеци, понеже нямам пари за храна, камо ли за цигари, но вече и до там стигнах.“

Тя е категорична, че работа има, но никой не и предоставя шанса да започне. Изкарва по 4-5 лв. на ден, които дава за вестник за обяви и за ваучер, понеже не може да поддържа телефонна сметка. Няколко пъти е ходила в интернет-залите, за да може да разглежда обявите. Оставя си 0,30ст. за хляб на промоция. Тя е на 45 год., в работоспособна възраст, добре изглеждаща и комуникативна.

„Аз не искам помощи от държавата, не искам да ми плащат тока и сметките. Искам единствено работа. Продавачка, хигиенистка, сервитьорка, камериерка, каквото и да е. Трябва ми нещо на минимална работна заплата.“

Тъй като продажбата на улицата е незаконна, тя е била гонена от органи на МВР многократно. Били са й отнемани личните документи, искали са да я глобят за незаконна търговска дейност. Налагало й се е да се крие в подлезите, за да може все пак да си изкара някой лев за храна. Заплашвали са я, че ще я отпишат от бюрото по труда, ако продължава да си нарежда вещите по тротоара. 

„Какво да ям аз, докато чакам да ми намерят работа?“, пита тя. „Нямам деца и мъж. За щастие поне имам жилище, което скоро, обаче, ще остане напълно празно от разпродажбата“.

Нейната улична „търговия“ пред общината е и вид протест. Желанието й е някой от горестоящите да се запознае отблизо с проблема й, за да може все пак някой да й помогне в отчаяното търсене на поминъка.