Третият ден на Коледа. Денят се посреща тържествено от всички.
Строго се спазват забраните за Мръсните дни (Мръсници, Караконджови дни, Погани дни, Пепелни дни, Некръстени дни). Според народния празничен календар дните от Коледа до Йордановден, когато според народното вярване, се явяват караконджоли и други демонични сили, които се мъчат да напакостят на хората. За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да не се излиза навън нощно време (след залез слънце до първи петли), защото именно тогава бродят злите сили. Седенки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.
Смята се, че денят на светията е последния християнски празник, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на старата година.
По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се поставят месни ястия. Традиционно се приготвя свинско с кисело зеле или баница с месо . От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите характерни за Мръсните дни - жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.
На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември именно на Стефановден се спазвал обичая ладуване. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки) предвещавала кой за какъв момък ще се омъжи.
Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена (осветена). Когато трябва да окъпят малко дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват или обличат ризка, за да не се превърне в караконджол. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване.
Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в югоизточните райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалзват сред селото голям огън, който поддържат три дни и три нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъна, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък.
От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган-пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и демоните. Като предпазно средство се използват чесънът, който се носи зашит в дрехите. С прогонването на злите сили, които бродят през мръсните дни се свързват и обредните действия, изпълнявани от новогодишните ергенски дружини в Западна България.
