"Когато жената купува мъжка риза , тя е влюбена . Когато я изглажда , е омъжена .
Това е една история, която няма подпис нито автор за съжаление , но е много интересна. Ето и самата история:
Най-трудно ни е на нас жените. Ние никога не забравяме моментите , свързани с тях , никога не забравяме кога сме получили първото съобщение и разбира се последното , което унищожи всичко. Никога не забравяме човека , което сме искали и който не научи какво е истинската любов .
В живота на всяка жена съществува този мъж, който никога няма да може да забрави , както и деня, в който го е срещнала . Въпреки че е наясно, че всичко това вече не съществува , че всичко е минало , тя продължава да се труди, тя все още плаче , тя все още се надява и все още го обича. Ние и занапред пред другите се правим, че не боли , че вече сме силни и студени. А боли , как боли. Боли още повече. Ние се радваме на тази малка усмивка , този поглед, който може би не е отправен към нас.
Радваме се и чакаме. Чакаме да дойде онова, което искаме. И ако в нас нещо се счупи , от предателството на този мъж , тръгваме напред и разбиваме чужди сърца, ставаме жени без душа , ставаме нещо, което никога не сме били . И всичко това заради този мъж, който някога ни хвърли на дъното и ни караше да падаме на колене. И вече не е важно дали новият не е като него , и дали той не обича някого истински . Отново разрушаваме сърца. Отново създаваме бури. Но белезите на коленете никога няма да зараснат. Те цял живот ще ни напомнят за този мъж ....
