В никой друг момент, през който и да е друг век, за любовта не се говори толкова много, колкото сега. Постоянното говорене за любов, което имаме, създава илюзията, че знаем нещо по тази тема.
Любовта е нужда. Тялото се нуждае от храна, от вода, от движение. За любовта е необходимо нещо друго - способността да бъдете спокойни, достъпни, отворени.
Но е опасно да бъдете отворени през цялото време и следователно да сте уязвими. Кой знае какво може да ви се случи? Затова хората се опитват да бъдат затворени. Когато са затворени, те се чувстват защитени. Има сигурност, но животът изчезва. Тези хора са мъртви през живота си. Сигурността е пълна - почти като в гроб. Всичко е стабилно, предвидимо - няма от какво да се страхувате. Но ако няма живот, какъв е смисълът на стабилността?
Реалният живот винаги е пълен с приключения, а най-голямото приключение е любовта. Любовта ви отвежда към неизвестното, тя позволява да бъдете обладани от хубави емоции. Но това ще ви се случи, ако разкриете душата си и ако позволите на някой да я докосне. При това разпускане се ражда любовта.
Какво означава да обичаш някого с душата си?
Да обичаш някой искрено и вярно.
Например, можете да обичате майка си и братята си с цялата си душа.
Това често (но не винаги) означава, че можете да обичате някого до такава степен, че да правите всичко, което той поиска от вас… Това означава да го обичате с повече от вашите чувства, емоции и желания. Обичате го такъв, какъвто е.
По-лесно е да обичаш детето си със сърцето и душата си, отколкото да обичаш ближния си със сърцето и душата си. Любовта с душата обгръща човека, когото обичате напълно.
Кой решава дали обичате някого със сърцето си или с душата си?
Трудно е и почти невъзможно да си наложиш да обичаш някого със сърцето си или с душата си.
Любовта може да се роди само в чистата душа. И завинаги да остане там- ако е истинска.
Така душата се чувства жива, възкръсва и в този момент разбирате какво е истинско щастие- това не са парите, не са вещите, това е любовта, която получавате и която давате.
