Единственият лекар с къща музей, сам си открива рак на дебелото черво
Болният има нужда не само от нашите знания, а преди всичко от човешко отношение, казва уважаваният професор
"От значителна важност за създаването на лекаря е неговата личност, качествата му да се доближи до болния, да го разпита, да го насърчи, да прояви личен талант, интуиция и нюх на клиницист. Постъпилият в клиниката болен има нужда не само от нашите знания, а преди всичко от човешко отношение, от истинското предназначение на лекар, което в много случаи няма нищо общо дори с науката ни!"
Топлите човешки думи принадлежат на член-кор.
Животът му започва от малкото смолянско село Славейно, продължава като възпитаник на Одринската гимназия и Френския колеж в Цариград и Пловдив, а на 27-годишна възраст завършва Виенския медицински факултет. Следват специализации в германските градове Хале и Фрайбург и австрийската столица Виена, а две години по-късно прави първите си стъпки като лекар - асистент във Вътрешната клиника в София, а след това в Терапевтичната клиника.
Чилов остава неженен през целия си живот
Будно възражданско семейство дава начален тласък в живота на Константин - дядовците му са били известни обществени дейци и борци за църковна независимост, а баща му взема активно участие в Македоно-одринското национално-революционно движение.
Родната му къща в смолянското село Славейно
Важен момент от живота му настъпва през 1940 г., когато е назначен за директор на Първа вътрешна университетска клиника в София. По това време основава българската клинична лаборатория и предава топлото си и съчувствено отношение към пациентите на сътрудници и студенти.
Паметна плоча на професора на входа на дома му на столичния бул. "Патриарх Евтимий" 54
Следва впечатляваща научна кариера, като всяка нова стъпка го доближава до професионалните върхове. Става главен асистент в катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет на Софийския университет (1931-1935 г.), доцент в катедрата по фармакология и терапевтика (1935 г.), професор (1945 г.), временен ръководител на катедрата по вътрешни болести (1940-1945 г.) и редовен ръководител (1946-1955 г.). Впоследствие е многогодишен ръководител на Клиниката по вътрешни болести на Медицинския факултет при Софийския университет, преобразуван в Медицинска академия (1950 г.) и Висш медицински институт (1954 г.), който сега е университет.
"От 1946 г. е редовен професор, а от 1948 г. - член-кореспондент на БАН. Развива широка научна дейност във всички области на вътрешната медицина. Издава над 200 научни труда, 30 от които са преведени на чужди езици, множество монографии и студии. Отлично владее руски, немски и френски език и сам превежда медицинска литература. Дълги години е главен редактор на списанията "Българска клиника" и "Известия на медицинските институти при БАН" и съредактор на "Годишник на Софийския университет". Основава школа, в която се обучават и подготвят стотици изтъкнати български лекари клиницисти и учени", пишат за Чилов от Регионален исторически музей "Стою Шишков" в Смолян.
Константин Чилов изследва много широк кръг от проблеми - на хематологията, кардиологията, ендокринологията, нефрологията, гастроентерологията, недоимъчните и инфекциозните заболявания. Изучава хипертоничната болест - етиопатогенеза, разпространение в България, клиника и лечение. Въвежда в клиничната практика нови функционални и лабораторни методи за диагностика. Под негово ръководство израстват първите български по-тясно профилирани интернисти.
Огромно уважение за труда и делото на Константин Чилов откриваме във факта, че е единственият лекар в България, чиято къща е превърната в музей. Това е родният му дом в Славейно.
"Притежава над 3500 експоната - медицинска апаратура, чуждестранна и българска медицинска литература, лична кореспонденция, вещи, снимки на проф. Чилов и др., които разкриват неговата многообразна дейност като учен, лекар клиницист, преподавател. Експозицията е уникална по своето съдържание и представлява особен интерес за специализирани групи посетители. През 1972 г. в нея е уредена временна изложба, а през 1977 г. е открита музейна експозицията, която функционира до днес. През 1974 г. къщата е обявена за исторически паметник на културата", разказват от община Смолян.
Чилов остава неженен цял живот, като една от версиите е, че това се случва заради брат му. Никола Чилов, който е голям индустриалец, му поема издръжката, докато учи във Виена. Но поставя две условия - да не се захваща с жени и политика. И Константин насочва цялата си житейска енергия към развитие в медицината, а пациентите му стават като деца. "Ще се найде ляк" и "Грижете се за своите пациенти като за свои най-близки роднини - деца, бащи, майки. Гледайте ги като най-близки свои хора", казвал Чилов на пациенти и колеги лекари.
След 9 септември 1944 г. професорът е обявен за буржоазен учен, защото произхождал от заможно семейство. Следват гонения, доноси от колеги и дори освирквания от студенти. Но Чилов не е сломен от тези грозни действия и още повече се отдава на медицината. Сам открива, че има рак на дебелото черво и описва симптомите на заболяването. Операция във Виена може да го спаси, но комунистическата власт му отказва паспорт. С подкрепа от близки хора все пак успява да замине за австрийската столица, но интервенцията се случва твърде късно.
Чилов се завръща в България, продължава да преподава и да работи в клиниката, но състоянието му се влошава рязко и издъхва на 28 януари 1955 г. Едва на 57-годишна възраст си отива от този свят един от най-великите български гении.
