Ирина Белевска е една от десетките наши сънароднички, които избират като място за живот не България, а друга държава. Самата тя разказва, че решението тя и семейството й да се преместят чак на другия край на света - на приказния остров Бали, дошло изведнъж.
Бащата на Ирина е дългогодишен посланик на България в Индонезия, затова и всички се спират на тази държава и къде другаде в Индонезия, ако не на остров Бали?!
Отскоро Ирина Белевска публикува във Фейсбук разкази за живота си на острова, така, както може да ви го опише само човек, живял от дълго време там. Бали е любима дестинация на българите, затова и със сигурност ще ви е интересно да прочетете преживяванията на една жена, опознала едно от най-райските кътчета на земята.
Ето и какво пише Ирина Белевска:
Здравейте и от мен красиви, можещи, чувствени, раними, силни момичета, превзели всички континенти на света, с упоритостта си, да следвате мечтите си! И аз съм една от вас.
Казвам се Ирина Белевска, за приятелите, просто Ира. Годините са ми много, мога да твърдя, че помня динозаврите, но детското откривателство и трепета от живота, са живи и колоритни в мен. Детството ми премина в Африка, в Индонезия живея повече от 30 години, а в частност на остров Бали последните 18.
По тази причина мога да кажа, че помня всичко и всеки кандидат емигрант, както и повечето туристи пребивавали тук. Един ден ще напиша книга за манталитета на нашето племе в далекоизточна Азия... има с какво да се гордеем, както и над какво да се посмеем.
Живея тук със семейството си, съпруг и две дъщери.
Малката Ивет, завърши средното си образование в Кембридж и е първата българка завършила държавния университет в Индонезия. Голямата Петя, ме е дарила с прекрасна екзотична внучка, носеща името Аурора.
От професията ми инженер далекосъобщителна техника, ми помогна математиката и като прибавих хобито ми да рисувам и чертая, успях да постигна мечтата ми да създавам дизайнерски проекти на къщи. Живеейки дълги години сред животинския свят в природата, стигнах до извода, какво основно ни отличава от тях...ЛИПСАТА при тях, на алчност и злоба към себеподобните.
Какво е вашето мнение по този въпрос?
Сигурна съм, че всички ние, като малки сме обожавали историите, които започват с "имало едно време". Не съм предполагала, че ще ми се случи съдбата да ме прати буквално назад във времето, с около 80 години.
Балийците живеят скромно, но щастливо
Също така, че ще живея сред хора, чието ежедневие е неразривно свързано с приказни герои, окултизъм и религия, толкова премерено вплетени помежду си, че да намират за себе си верния път към баланса на живота.
Шамани - викащи и спиращи дъжда и лечители с енергия и аромотерапия, добри феи и зли магьосници, духове пазители и демони, Богове и Богини, като последните макар и такива, не са безгрешни.
Балийският календар е в синхрон с фазите на Луната. Всяко пълнолуние /Пурнама/ е празник за тях. По тази причина тък и сега е 1942 Балийска година, която я посрещнахме на 25.03.2020.
Три дена преди тази дата, в храмовете на острова се извършваха ритуали за пречистване /Меласти/, на хората, флората и фауната, като последният ден от тях е изключително колоритен и мистичен с провеждащият се карнавал Ого-Ого. В ритъма на ударни инструменти минават шествия по затворените улици на Бали.
Хиляди хора облечени в традициони носии, носят безброй лектики от бамбуци, върху които са поставени дву-триметрови фигури. Направени са от стиропор, оцветени с всички цветове на дъгата и пищно окрасени, със задължителното условие да бъдат грозни и страшни. Нещо като нашите Кукери, но по балийски...
Те символизират демоните им, които ритуално запалват на брега на океана, след приключването на шествието. На следващата сутрин започва новогодишния ден. Сега ще ви изнендам с традицията на този празник. От 6 сутринта, т. е. при изгрев слънце се забранява излизането от дома... това вече ви е до болка познато, нали?
Има и още. Забранено е да се говори силно, спира се излъчването на телевизия и интернет на целия остров, а когато слънцето залезе, се забранява пускане на осветление. Това е денят на тишината и тъмнината. Единствения ден в годината в който нищо и никъде не работи, абсолютно тихо и тъмно през нощта.
Тези 24 часа са време в което да медитираш, да си даваш равносметка за изминалата година и да набелязваш приоритетите си за следващата. Тази свята за тях нощ, всяка година е безоблачна, а звездното небе е наистина вълшебно..., ще се опитам да ви го опиша с думи.
Едри, ярки блещукащи звезди изпъкват, сред по-дребните примигващи такива, които са струпани в различни по големина купове и като светещи гирлянди в нощното небе, виждаш красотата на Млечния път.
От време на време, с големината на топки за тенискорт, се стрелват изненадващо бързо от нищото и прелитайки за няколко секунди, отново изчезват в нищото, оцвете ни в оранжево, огнени кълба. Периодично ясното небе присветва, сякаш далече, далече има севткавици, но гръм не се чува, сред разлялата се тишина.
Не съм добра в медитациите, както и в много други неща, но лежейки по гръб в двора на къщата ни, с дъщеря ми Петя и вперили поглед в безкрая имаш усещането, че наистина участваш в парада и зарята, с която природата ражда Новия ден от следващата година, а за емоцията, която те завладява..., тук и думите не ми достигат.
Това трябва да се види, почувства и преживее. Ще опитам със снимки, за да добиете бегла представа, но не е същото, както насладата от сетивата.
