Бизнес треньорът и лектор Наталия Грейс в своята книга « Законите на Грейс » много точно разграничи едно нещо, което от самото ни детство ни програмира на бедност. И го назова "Закон за генетичната нищета"...
Къде се крият корените на бедността ? Възможно ли е тя да е заложена в самите нас? Наталия Грейс отговаря на тези въпроси и разкрива причините, поради които хората сами програмират себе си на бедност.
1. МАНТАЛИТЕТ
В детството, в дома на моя съученичка, често играехме на дивана, докато не пораснахме. Много обичахме да скачаме по изхвърлящите ни във въздуха пружини, а около нас летяха огромни кълбета прах. Когато 20 години по-късно отново отидох при старата си приятелка, с ужас видях в ъгъла все същия диван, на който някога безгрижно сме скачали и играли. Не беше променен много, но се шокирах от бедността и нищетата, от окаяната обстановка, която царуваше.
Мислено пресметнах колко може да струва закупуването на нов диван, заменяйки мазните табуретки и огледала, счупени и намазани с шоколад. Докато разговаряхме, си представях бял таван и нови тапети. Искаше ми се да измия прозорците, да изтребя мухите, да изхвърля насъбраните боклуци изпод дивана и счупената саксия, складирана при тях.
"Може би няма пари?" - помислих си... Но мозъкът ми се съпротивляваше, предложи ми да купя поне един лек лак и да съживя цвета на старото дървено бюро. Където и да погледнех, очите ми срещаха повреди, петна, замърсявания. Тогава мозъкът ми подсказа: "Как мислиш, защо бедността е почти винаги близо до калта и мръсотията?"
Аз също ви задавам този въпрос!
Мръсотията не е проява на липса на пари, а на манталитет. Ако мръсотията и бедността са съседи, то нищетата е своеобразен манталитет. Бедността в повечето случаи е всъщност мръсен ум.
2. ЕСНАФЩИНА
В училище имах страхотен учител по литература - Тамара Григориевна, изключителен ум, много хитра жена. Тя веднъж каза фраза, която ще помня през целия си живот. Някой я попита какво означава ЕСНАФЩИНА, простащина, а тя отговори: "Ограниченост, тесногръдие е да се пие от стара, изтъркана чаша, когато новата стои на витрината в шкафа".
Често срещан мит в много домове: да заделиш настрани пари за черни дни; настрани стоят новите чаши за бели дни по витрините в бюфета, само дето белият ден се случва рядко и целият ни живот е изпълнен в черно.
Който живее в очакване на бъдещето, то никога не идва. И тогава аз го осъзнах: жалко е да си беден; срамувам се да бъда мърсна. Срамно и жалко е да цари разруха в главата ти, която се отразява неизбежно и на дома ти, и на манталитета на децата ти.
ЖИВОТ В ОЧАКВАНЕ НА БЪДЕЩЕТО води до разруха.
3. КОМПЛЕКС ПЕПЕЛЯШКА
Познавам една жена, която повече от 20 години спестяваше пари, за да си купи къща. Тя имаше две дъщери. Момичетата живеели в мизерия и недоимък, хранели се само със зърнени култури. По-голямата от тях ми казваше, че се срамувала да излезе на двора със старите си кърпени панталони.
Момичето растяло, а с нея всяка година магически растели и панталоните и сантиметър по сантиметър, докато платът съвсем се отпуснал, провиснал и изтънял. Разгънатият подгъв не бил чак толкова избледнял, личали си и други издайнически мизерни трикове. Очевидно оттук идва приказката: "Необходимостта е майка на изобретението."
Не може да се оправдаваме само с това, че системата е такава, че не позволява да се печели достатъчно. Необходимо е да впрегнем мозъка сам да си изработи системата, за да не затъва в самосъжаление, обвинявайки друг за това състояние.
С едни и същи пари можем да изглеждаме достойно или като просяци. Когато майката най-накрая купила къща, двете пораснали дъщери нямали никакъв интерес от тази къща, а останал само упрекът към майката, че всъщност тя не ги научила какво означава да бъдеш момиче, да се почувстваш жена.
Момичетата формирали в себе си комплекса Пепеляшка. Те вече си изградили навика да виждат изтъркани столове и стари прибори, окъсани кърпи и овехтяло палто. Свикнали с нищетата и години по-късно, когато станали възрастни, се страхували да харчат пари за себе си. Всеки път, когато купували нещо, те го правели с нагласата за нещо нередно, чувствали се виновни, за това, че харчат парите си, заради навика да се чувстват недостойни за нови и хубави неща.
С две думи: това се нарича генетична бедност, пропита в съзнанието, в клетките, в кръвта до мозъка на костите.
СТРАХЪТ ДА ПОХАРЧИШ ПАРИ ЗА СЕБЕ СИ, ТЕ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАШ ЛОШО.
4. ПОДСЪЗНАТЕЛНО ПРОГРАМИРАНЕ
Децата, които виждат овехтели и занемарени кътчета в къщата, подсъзнателно се програмират към бедност. Още като тийнейджъри те започват да осъзнават нейната тежест. Още Антон Чехов е отбелязал, че занемарените стени, разхвърляната обстановка и мръсни коридори оказват лошо влияние върху способността на ученика да учи.
Мръсотията и бедността потискат човека. Познатият обичаен вид на мизерната обстановка програмира в него състояние на неудачник, на губещ.
Може да оспорите всичко това, като отбележите, че ненавистта към нищетата насърчава някои хора да се развиват и да правят пари, но в отговор ще ви кажа, че много повече хора са прекършени и страдат при непоносимата тежест на бедността. Думите "беда" и "бедност" имат един корен. Изхвърлете далеч от себе си неприятностите. Изхвърлете бедността.
Толкова харесвам фразата: "БОГАТСТВОТО Е СЪСТОЯНИЕ НА УМА“... И да ви кажа - бедността също е състояние на ума.
БОГАТСТВОТО И БЕДНОСТТА СА СЪСТОЯНИЕ НА ВАШИЯ УМ И ВАШИТЕ МИСЛИ!
