6 Ноември 2013
31624
Снимков материал: pixabay.com
На 11 ноември, православната църква почита паметта на Светите Мина и Виктор.
Свети Мина бил войник в Египет и бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан, след жестоки мъчения, заради християнската вяра.
Виктор също бил войник, пострадал заради вярата си, при император Антонин. Една млада християнка, която се казвала Стефанида и присъствала на страданията му, видяла спускащи се от небето два светли венеца и започнала гръмко да слави името му и заедно с него се подложила на мъченическа смърт.
Именници: Минчо, Мина, Минка, Виктор, Виктория, Викентий.
В неговите представите на българите, Свети Мина бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира.
Неговият празник бележи началото на така наречените Вълчи празници , които траят до Коледни Заговезни , времето в което вълците бесуват.
От 11 ноември започват Вълчите празници .
Вълчите празници водят след себе си най-дългите нощи.
В началото на ноември изтичали последните дни, през които можело да се разхождаш по късна доба и да играеш хоро, или да се срещаш с любимия си след заник слънце.
По това време се довършвало всичко започнато през годината, което не е довършено, поправяли се огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат караконджоли и нечестиви сили.
През това време започвале да дебнат най-страховитите болести. Десетте нощи от 11-и до 21-и народът наричал "мратински".
Мрата се наричала едра черна кокошка с големи очи и криле. Тя обикаляла села и градова, за да търси обречените, чиито души трябвало да се отнесат в отвъдното. За да се спасят, на 11 ноември хората правели "мратиняк" - жертвено пиле, което колели, за да я умилостивят.
Прерязвали гърлото му и изричали "не те колим ние, коли те Мратиняка". Така смятали, че пренасят болестта върху животното и опазват близките си. Връзвали главата и краката на пилето с червен конец и ги поставяли на портата, за да плашат демоните. На следващия ден -12-и ноември, правели магически ритуали с перушината и жлъчката на жертвеното пиле, а свещеникът прекадявал къщите с тамян.
За най-страшен се смятал денят 21-и ноември, наречен "Куцуклан". Според легендата, вълча глутница тръгнала да ловува и всеки звяр си хванал плячка. Само един от тях, тъй като бил куц, не можал да си хване плячка. Облегнал се на едно дърво, зад което се криел човек. Вълкът го усетил и го изял. За да умилостивят вълците, хората ги почитали на този ден.
В някои райони се вярвало че този вълк носи късмет. Децата, момчета и момичета се наричали Вълчо, Вълкана, Вълко, за да бъдат здрави и силни. На някои места се вярвало, че ако вълк влезе в стадото и открадне овца, без да бъде забелязан от овчаря, това предвещавало много агнета напролет и много мляко.
Ритуалът не е случаен - именно по това време на годината хищниците са много агресивни, тъй като започва техният размножителен период и продължава около седмица, ккакто и лесна плячка вече се намирала трудно по това време. За да избегнат набезите им, хората не пипали куки, ножове и вили. Всички остри предмети се криели, за да не посяга никой към тях.
Дори някогашните поверия да ви изглеждат наивни, възползвайте се от последните есенни слънчеви лъчи, за да подготвите дома си за зимата. Уплътнете врати и прозорци, за да се предпазите от течение. Защото и да не вярвате в Мрата, не можете да отречете, че след вълчите празници започват най-дългите нощи в годината, когато болестите върлуват с голяма сила. Може би историите за вълците и кокошките са съчинени точно, за да може хората по-лесно да приемат и разберат предстоящите студени дни и да се подготвят за тежката зима?
От 11 ноември започват Вълчите празници .
Вълчите празници водят след себе си най-дългите нощи.
В началото на ноември изтичали последните дни, през които можело да се разхождаш по късна доба и да играеш хоро, или да се срещаш с любимия си след заник слънце.
По това време се довършвало всичко започнато през годината, което не е довършено, поправяли се огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат караконджоли и нечестиви сили.
През това време започвале да дебнат най-страховитите болести. Десетте нощи от 11-и до 21-и народът наричал "мратински".
Мрата се наричала едра черна кокошка с големи очи и криле. Тя обикаляла села и градова, за да търси обречените, чиито души трябвало да се отнесат в отвъдното. За да се спасят, на 11 ноември хората правели "мратиняк" - жертвено пиле, което колели, за да я умилостивят.
Прерязвали гърлото му и изричали "не те колим ние, коли те Мратиняка". Така смятали, че пренасят болестта върху животното и опазват близките си. Връзвали главата и краката на пилето с червен конец и ги поставяли на портата, за да плашат демоните. На следващия ден -12-и ноември, правели магически ритуали с перушината и жлъчката на жертвеното пиле, а свещеникът прекадявал къщите с тамян.
За най-страшен се смятал денят 21-и ноември, наречен "Куцуклан". Според легендата, вълча глутница тръгнала да ловува и всеки звяр си хванал плячка. Само един от тях, тъй като бил куц, не можал да си хване плячка. Облегнал се на едно дърво, зад което се криел човек. Вълкът го усетил и го изял. За да умилостивят вълците, хората ги почитали на този ден.
В някои райони се вярвало че този вълк носи късмет. Децата, момчета и момичета се наричали Вълчо, Вълкана, Вълко, за да бъдат здрави и силни. На някои места се вярвало, че ако вълк влезе в стадото и открадне овца, без да бъде забелязан от овчаря, това предвещавало много агнета напролет и много мляко.
Ритуалът не е случаен - именно по това време на годината хищниците са много агресивни, тъй като започва техният размножителен период и продължава около седмица, ккакто и лесна плячка вече се намирала трудно по това време. За да избегнат набезите им, хората не пипали куки, ножове и вили. Всички остри предмети се криели, за да не посяга никой към тях.
Дори някогашните поверия да ви изглеждат наивни, възползвайте се от последните есенни слънчеви лъчи, за да подготвите дома си за зимата. Уплътнете врати и прозорци, за да се предпазите от течение. Защото и да не вярвате в Мрата, не можете да отречете, че след вълчите празници започват най-дългите нощи в годината, когато болестите върлуват с голяма сила. Може би историите за вълците и кокошките са съчинени точно, за да може хората по-лесно да приемат и разберат предстоящите студени дни и да се подготвят за тежката зима?
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
