Света Анна , майката на Пресвета Дева Мария , била най-малката дъщеря на свещеник Натан от Витлеем, от Левиевото коляно. Неин съпруг бил свети Йоаким (9 септември), родом от Галилея.
Света Анна дълго време била неплодна и това много я измъчвало, тъй като сред израилския народ безплодието се смятало за Божие наказание.
След раждането на малката Мария, те я посветили на храма когато била на три години.
Гробът на светите праотци Йоаким и Анна в Йерусалим бил възстановен през 1889 година. Почитането на света Анна е било винаги силно в Православната църква. Широкото му разпространение на Запад става едва през ХVІ-ти век.
Православната църква не признава учението, че Богородица е била свободна от последиците на прародителското падение (смъртта, греха, тлението, и т.н.) в мига на нейното зачеване по силата на бъдещите заслуги на Нейния Син. Единствено Христос е роден съвършено свят и безгрешен. Светата Дева е била смъртна като всички хора и подвластна на греха, въпреки че не е извършила грях. По естество тя не е различна от останалото човечество. Ако това беше така, Мария нямаше да бъде истински човек и естеството, което Христос е получил от нея също нямаше да бъде истински човешко. А ако Христос не е участвал напълно в човешкото ни естество, то тогава Той не е могъл да донесе спасение на човешкия род.
