Сигурно и вие сте чували от познати и приятели за случаи, когато в едно домакинство единият партньор боледува от Ковид-19 , а другият, с когото делят едно легло, така и не се заразява. Или пък децата са с положителни тестове, а родителите - с отрицателни.
Имунитет след инфекция или след ваксинация
Първата хипотеза, най-очевидно, е тази за предишно заразяване с един от вариантите на SARS-CoV-2.Всъщност, ако човек в домакинството не се зарази с Ковид-19 докато живее с някой, който е дал положителна проба, това може да се дължи на факта, че вече го е прекарал преди, дори без да знае - асимптоматично.
По този начин последният е запазил патогена в своята имунна памет благодарение на специализирани клетки, които ще елиминират вируса. Следователно имунизираният човек в контакт с роднина, заразен с вируса, няма да развие болестта, пише puls.bg.
Този имунитет се придобива и чрез ваксинация. Не е известно колко дълго може да продължи имунитетът след ваксинация или инфекция. Имунният отговор варира при всеки човек и зависи от количеството антитела, които има, когато отново влезе в контакт с вируса.
Ако членовете на едно и също домакинство нямат същия имунен отговор или са били ваксинирани с интервал от няколко месеца, тогава някои може да са по-добре защитени от вируса от други. Появата на варианти, различни от оригиналния, какъвто е Омикрон, може да намали ефективността на имунитета, придобит по време на инфекция или ваксинация, насочена срещу предишен вариант.
Омикрон има повече от петдесет мутации в сравнение с първоначалния вариант на вируса, включително тридесет в спайк протеина, срещу който е насочена ваксината. Колкото повече мутации има един вариант, толкова по-трудно ще бъде разпознаването му от антителата и толкова по-малко човек ще бъде защитен от инфекция.
Имунитетът варира при всеки човек
Голямото генетично разнообразие обяснява разнообразието от реакции на инфекция срещу даден патоген. Същото важи и след ваксинация, една и съща ваксина няма да има еднаква ефективност при всеки човек.
Производството на антитела и тяхната стабилност във времето варират в зависимост от патогена и от човек на човек.
Наистина, някои запазват голям брой антитела за дълъг период от време и следователно те са по-добре защитени и за по-дълго.
Тази особеност може да обясни защо един член на семейството може да не се зарази с вируса, докато друг има положителна проба.
Възможен имунитет след настинка
Наскоро проучване на изследователи от Imperial College London показа, че имунните Т-клетки, развити след обикновена настинка, могат да имат защитна роля.
Високите нива на съществуващи Т-клетки, създадени от организма по време на инфекция с други човешки коронавируси, като обикновената настинка, могат да предпазят от инфекция с COVID-19, казва д-р Риа Кунду, първият автор на изследването.
Проучването включва 52 души, които са живели с някой, заразен със SARS-CoV-2.
52-ма доброволци са били тествани чрез PCR на четвъртия и седмия ден.
Кръвни проби са им били взети в рамките на една седмица след излагането им на вируса в домакинството.
Изследователите са установили, че 26-те души, които не са се заразили с COVID-19, имат много по-високо ниво на Т-клетки в сравнение с тези, които са били заразени от член на семейството.
Тези лимфоцити разпознават SARS-CoV-2 и са насочени към вътрешните му протеини, а не към шиповия протеин на вируса, за да предпазят организма от инфекция.
При 26 незаразени пациенти тези Т- клетки са създадени след предишна инфекция, поради настинка, дължаща се на друг вирус от семейството на коронавирусите.
Следователно тези съществуващи клетки при тези пациенти са ги били предпазили от заразяване с COVID-19, според изследователите.
Понастоящем ваксините са насочени към спайк протеина на вируса.
Но насочването към вътрешните протеини на вируса би направило възможно индуцирането на по-дълъг имунен отговор благодарение на Т-клетките, които се задържат по-дълго, за разлика от антителата, чийто брой в крайна сметка намалява, обясняват изследователите.
Според тях нова ваксина, насочена към вътрешни протеини, ще предложи защита срещу всички настоящи и бъдещи варианти на SARS-CoV-2.
Трябва да се отбележи обаче, че участниците в това проучване са били много малко на брой, така че данните ще трябва да бъдат допълнени с по-голяма кохорта.
