Възрастният човек спи по-малко часове нощем, събужда се рано, в повечето случаи отпочинал и дори бодър. И точно оттук произтича теорията, че с възрастта на човек му е нужно по-кратко време, за да се наспи.
Колкото и да е странно, сигналът за пробуждане не означава, че човекът е възстановил напълно силите си. Най-честата причина за това е дискомфорт, който може да възникне по различни причини, най-вече заради болестни усещания.
Хроничните заболявания, развили се през годините у всеки на преклонна възраст, „се обаждат“ непременно. Това може да е главоболие при смяна на времето и болки в гърба или крайниците; може да е апнея, хъркане. В такива случаи човек не се чувства напълно отпочинал и се опитва да възстанови силите си и през деня, като си подремне час-два в обедно време.
Ранното пробуждане на възрастните хора е и резултат от еволюцията и свързаните с нея биоритми на човека. Затова на младите хора, склонни да работят до по-късно нощем, им е трудно да се надигнат от леглото в сутрешните часове.
Докато старците си лягат рано и се събуждат преди изгрев слънце. Подобен график на сън и бодърстване е давал възможност на нашите предци да осигуряват пълноценна охрана на територията си от нападения на хищници.
Не само физиологичните промени или особеностите на генетиката се отразяват на режима на съня. В преклонна възраст се включват и т.нар. психологически фактори.
Много от тях са свързани с намалената социална активност, докато в същото време младите хора се оплакват от недостиг на време и почивка. И си мислят, че на стари години най-накрая ще могат да си отдъхнат и да свършат всичко онова, за което са си мечтали. Обаче не всичко се случва съвсем така.
Хората в преклонна възраст често се усещат самотни и ненужни. Донякъде имат право, тъй като младите рядко изпитват удоволствие от общуването със старото поколение. За много от тях това е формалност, а понякога дори смятат, че е загуба на време. Невинаги старите хора имат приятели. Те често се ограничават само с повърхностно общуване, без да се опитат да завържат истинско приятелство, а основно нашето общуване се ограничава с колегите.
По тази причина след излизането в пенсия откриваме, че буквално няма на кого да позвъним и да си побъбрим. Това основно касае онези, които през живота си не са се интересували от нищо друго освен от бита и работата си.
А според великия Хемингуей „старците се събуждат по-рано, за да удължат за себе си поне този ден“. По принцип всеки възрастен човек си има своя причина, която го кара да се събужда по-рано от обичайното.
За някои това е потребността още веднъж да се порадват на този живот, за други –да направят нещо добро за другите.
