Смъртта в повечето случаи се явява като облекчение за човека. В най-честите случаи тя се предвещава от болест и някакво вид друго страдание.
Веднъж излязла от тялото, душата усеща свобода и лекота. Вече никой не я потиска. Мисълта ѝ действа ясно, а чувствата са умиротворени и са в синхрон.
Когато човек умре и душата му излезе от тялото, той започва да се отъждествява с нея. Душата напълно осъзнава, че доскорошното тяло е било нещо второстепенно и ненужно, подобно на всичко материално на земята.
Когато душата излезе от тялото, то се превръща в една празна обвивка. Душата е „пълнежът”, който го е задвижвал, докато има нужда от това.
Човек,който е преживял временна смърт разказва, че „гледал” операцията на сърцето си отстрани. Опитите на лекарите да съживят тялото му въобще не го интересували. В съзнанието си той вече се е простил с миналия си земен живот и се усещал изцяло готов за нов. От земния му живот останали най-важните неща - любовта към роднините и грижата за децата.
От това става ясно, че въпреки че напуска човешкия си облик, душата не се променя от гледна точка на характера и същността си. Там не настъпват абсолютно никакви коренни изменения,тя си остава такава каквато е била. Според мнозина предположението, че напускайки тялото душата внезапно научава и разбира всичко, е изключително погрешно.
Душата просто се пренася в следващия свят такава, каквато излиза от стария. В нея стои заложеното желание за развитие. Някои приемат това преминаване като нива.
Преминаването в новия свят е едно ниво нагоре,едно израстване. Никой не би искал да се върне на предишното, по-долно ниво, което е материалното, физическо човешко тяло.
За това и душата не иска да се върне на Земята, след като веднъж вече я е напуснала. Нейната работа тук е приключила, този цикъл на вселенско обучение е достигнал своя край и идва ред на следващия урок на по горно ниво.
Преминаването е процес, до който единици са се докосвали и след това са разказвали за преживяното. Първата фаза е когато душата види тялото си и обкръжаващата го обстановка. След това някои преминават в друг напълно духовен свят. По този начин минавайки през първата фаза, те попадат във втората.
Този преход се описва от хилядолетия като пътешествие в тъмно пространство, напомнящо тунел, в края на който свети извънземна светлина. Други, които не са готови за духовния етап, се инкарнират – прераждат се в друго тяло, за да натрупат достатъчно опит
