Колкото сме по-ревниви - толкова повече изискваме? Дали ревността е критерий за любов? Кога тя е "разумна" и има ли въобще нормална ревност? Когато се появява?
Понякога сме в депресия, изморени, усещаме се напълнели, не секси, с лоша прическа и др. С една дума се чувстваме несигурни в себе си и това ни кара да мислим, че и партньорът ни вижда по този начин. Тогава сме склонни да се поддадем нa ревност в ситуации, в които иначе не бихме били - той погледнал някоя "по-особено", говори с друга повече време отколкото с вас, мислите си, че не ви гледа с онзи "блясък в очите", както преди ...
Не е ли ревността точно тази, несигурност в самите нас? Защо трябва да се подценяваме?
Ако се опитате да задръжте човек близо до вас и да "дишате" във връта му, за да няма възможност да ви изневери, вие напротив, насърчавате го да направи точно това. Ако постоянно му показвате, че нямате доверие в него, вие всъщност го карате подсъзнателно той да постъпи точно така - да не разочарова. Не е ли по-добре да направите необходимото, за да сте в хармония със себе си?
Не трябва да забравяме, че той не е наша собственост, като и ние и трябва да мудадем правата, които искаме и той да ни даде - любов, доверие и лично мнение. Най-добре е, когато покълне съмнение да обсъдите открито вместо да се оставяте на съмненията. Много често всички съмнения са плод на фантазията, която се проявява в резултат на ...
Наистина има мъже, които с поведението си просто провокират ревност, но те са друг случай и както и да се държим, каквото и да правим съмнението за тяхната вярност винаги ще бъде на линия.
