Малко момченце видяло майка си с насълзени очи и учудено я попитало:
- Мамо, какво ти е, защо плачеш?
-Защото… съм жена! – отговорила му само тя.
- Но защо, не разбирам… – настоявало детето. А майката само го прегърнала нежно и тихичко прошепнала:
- И никога няма да разбереш…
По-късно малкото момче попитало баща си:
- Тате, защо мама сякаш плаче без причина?
- Всички жени плачат без причина, синко… – само това успял да обясни баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж.
- Господи, кажи ми, моля те, защо жените плачат толкова лесно?
А Господ се усмихнал и отвърнал:
- Когато създавах Жената, тя трябваше да е различна и много специална.
Затова направих раменете й достатъчно силни, да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство…
Дадох й вътрешна сила, да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й…
Дадох й твърдост, която й позволява да продължи напред, дори когато другите се отказват и да се грижи за семейството си, дори в най-тежките моменти на болест и изтощение, без да се оплаква от всичко това…
Дадох й чувствителност, да обича децата си, каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато те са я е наранили много…
Дадох й нужната сила, да помага на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити тя сърцето му…
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога проверява нейната сила и изпитва решението й тя да бъде непоколебимо до него…
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право и тя може да го използва винаги, когато почувства такава необходимост…
- Виждаш ли, сине – завършил накрая Господ – красотата на Жената не е нито в дрехите, които тя носи, нито във фигурата, която има или в начина, по който сресва косата си…
Красотата на Жената е скрита в очите й, а те са пътят към сърцето й – мястото, където тя носи любовта…
