Какво е общото между баба Дона, дето яде бой до спукване за 50 лева, и руската бабуля Анастасия, довела за трета поредна година трите си внучета на почивка в Слънчев бряг? Общото е, че и на двете им удържаха парите за пенсия в една и съща икономическа система – онази на братския СИВ, се казва в авторски коментар тази сутрина на „Марица“Едната копаеше с мотиката от сутрин до вечер по дългите редове с чушки на ръжевоконарското ТКЗС. Друга пееше весели мелодии край комбайна на подмосковското широко поле.
В зимника на жената от Пловдивски окръг имаше от пиле мляко – сирене, буркани със зарзават, бабек и луканка, сланина, ароматни дюли, вино и ракия (между другото те не бяха дар от партията, защото същият зимник бе все така пълен и в младите години на бабата на баба Дона).
Анастасия събираше по някоя кисела ябълка и торба картофи за зор-заман. За всичко останало ходеше в магазина. А там по празните рафтове само осолена риба и някой бидон с прежълтял огурец – семенник, който Дона не би хвърлила и на прасето.
Тогава почивката на море бе право и задължение на всички българи. А руските им набори цъкаха с език, като гледаха картичките с плажовете на Златни пясъци и Слънчев бряг. И мечтаеха от колхоза да ги пратят на екскурзия в България.
И как стана така, че днес баба Дона я бият ръжевоконарските цигани, а гелосаните роми от Кошарица с хавайските ризи се мазнят на бабуля Анастасия, за да я повозят във файтона по алеите на Сънито срещу 20 лева за четвърт час. Бабулята скача смело на плюшената седалка, а после се поклаща гордо на излъсканото ретровозило. И плаща по солената тарифа, без да се замисля.
Преди това е купила сладолед на Паша, Саша и Маруся. От онзи, най-скъпия. Ще живее в луксозния апартаментен комплекс цели две седмици и дори няма да похарчи пенсията от подмосковския колхоз. Защото преди това е уредила олинклузив за себе си и внуците със скромните си спестявания в уж закъсалата руска държава на диктатора Путин.
Докато гледам напомаденото със скъп фактор лице на бабуля Анастасия, прикрито с капела, за да не изгори на хубавото българско слънце, и прехвърлям вестника, попадам на поредната новина за мъките на баба Дона от Ръжево Конаре. Обхваща ме онова натрапчиво усещане за жал и безнадеждност, толкова характерно за българския национален нихилизъм.
А вестникът пред мен го подклажда ли подклажда. Новините – все лоши: тук двама загинали в катастрофа, там ало измамниците преметнали N-тата българска баба. А отличниците от Руската гимназия в Пловдив стягали куфарите за Великобритания (онази с Брекзита).
Щели да продължат обучението си на Острова като невъзвращенци. Кофти новина и от спортните страници. Мадам Ба пак щяла да съди Левски и ЦСКА за неразплатени суми по трансферите на Гара Дембеле, Абел Анисе и сина си Юнес Бенжалюн.
Чудя се откъде толкова бизнес хъс у тази готова за пенсия нова французойка. Като млада е работила в африканската плантация, после е сменяла чаршафите на белите в хотела на Ривиерата. Сега обаче Сокена Ба Бенжалюн като две и две може да изкупи цялото землище на Ръжево Конаре, където са минали младините на баба Дона.
И се питам – къде сбъркахме? И защо въпреки живите все още спомени за колониалното робство в Африка и дългите гладни години в Подмосковието днес мадам Ба и бабуля Анастасия си живеят живота. А баба Дона трепери само при спомена за юмруците на Гошо и Андон?
И какво да направим, за да се изпълним с повече оптимизъм за бъдещето на родината и старините на днешните млади българи. Може би е прав Симеон Сакскуборгготски. Време е за смяна на чипа. А защо не и на политическата система у нас. Защото прокълнатите руски диктатори и олигарси май направиха повече за бабуля Анастасия и внуците , отколкото всичките десни и леви политици на съвременна България, взети заедно, за баба Дона и милионите , омерзени от живота набори.
Защото премиерът Бойко Борисов е напълно прав, че у нас всеки трябва да харчи толкова, колкото е изкарал. Но преди това някой трябва да запълни дупките в държавата и да смени чипа. Иначе сметките ни все ще излизат криви. Защото баба Дона едва ли е изкарала по-малко от Анастасия по време на трудовия си път. Но пък се налага да изживее всичките си старини с толкова, колкото харчи руската бабуля за 3 почивки в Слънчев бряг заедно с внуците.
