След 21 години брачен живот жена ми поиска да заведа друга жена на вечеря и кино. Каза ми: “Обичам те, но долавям, че и тя те обича и ще се зарадва особено много да прекара известно време с теб!” Другата жена, която съпругата ми искаше да изведа, беше моята майка, която - вдовица от 19 години, но естеството на работата ми и трите ми деца ми позволяваха да я посещавам само от време на време.
Майка ми е такъв тип човек, за който обаждане късно вечерта или изненадваща визита е знак за лоши вести. “Мислех си, че ще е прекрасно ако прекараме малко време заедно. Единствено двамата” – й казах Аз. Тя се замисли за момент: “С най-голямо удоволствие!”
Този петък, след работа, докато карах към дома й, за да я взема бях отчасти нервен. След като пристигнах с изненада открих, че тя също изглеждаше леко притеснена. Чакаше ме пред вратата, облякла палтото си. Беше си направила прическа и беше облякла роклята, която носеше, след като празнува последната годишнина от сватбата си.
“Казах на приятелките си, че ще излизам със сина си и те всичките бяха впечатлени” – каза ми тя, докато се качваше в колата. “Нямат търпение да им разкажа как е минала срещата ни.”
Отидохме в ресторант, който макар, че не беше много елегантен беше грациозен и уютен. Майка ми ме хвана под лакътя, сякаш беше Първата дама. След като се настанихме на масата, трябваше да прочета менюто. Зрението й беше отслабнало и можеше да чете само написани с голям шрифт. Бях преполовил менюто, когато повдигнах поглед за момент и видях Мама седяща там, с очи вторачени в мен. Устните й бяха разтегнати в носталгична усмивка. “Аз бях тази, която трябваше да чете менюто, когато беше малък” – каза тя. Аз отвърнах: “Значи е време да се облегнеш на стола, да се отпуснеш и да ми позволиш да ти върна услугата!”
По време на вечерята водихме приятен разговор. Все за обичайни неща, засегнахме всички случки и по-важни моменти, които ни се бяха случили наскоро. Говорихме толкова дълго, че изпуснахме филма. Когато я оставях пред нейната къща тя ми каза: “Ще изляза с теб повторно, но само ако ме оставиш да те поканя.” Казах й, че съм съгласен.
“Как беше срещата?” – попита ме моята съпруга, след като се прибрах. “Много добре. Получи се много по-приятно, отколкото си представях” – отговорих й Аз.
Няколко дни по-късно, Майка ми почина от масивен сърдечен удар! Случи се толкоз внезапно, че нямах никакъв начин да направя каквото и да било за нея. Няколко дни по-късно получих писмо, в което имаше копие на платена сметка за ресторант – същия този ресторант, в който вечеряхме с нея. В писмото имаше и бележка, на която пишеше: “Платих тази сметка авансово! Не бях сигурна дали ще мога да дойда, но въпреки това, аз платих две порции: една за теб и една за жена ти! Никога няма да разбереш какво значи онази нощ за мен! ОБИЧАМ ТЕ СИНЕ!
В този миг, аз разбрах важността на това да казваш от време на време ОБИЧАМ ТЕ и да отделяш на обичаните от теб хора времето, което те заслужават!
Нищо в живота не е по-важно от семейството ти! Давай им времето, което заслужават, тъй като тези неща не могат да бъдат оставени за някой друг път!
