Именници: Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит(а), Невен, Невена, Невян, Ненка, Орхидея, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомила, Цветомир (а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина. Честит Празник на Всички!
Цветница или Връбница се празнува в неделя след Лазаровден . Смята се, че на този ден Господ Исус Христос дойде на магаре в Ерусалим, посрещнат с радост от хора с палмови клони в ръцете си.
Православната традиция в България е избрала за този празник клон от току-що избухнала върба . В нощта преди през времето на нощното бдение тези клончета се осветяват в църквата и на сутринта се подаряват на вярващите. Всеки носи в къщата върбови клонки, тъче от тях венец и го закача на вратата против злото и болестите. Този венец се изгаря едва след година.
В някои райони на България е известен обредът " кумичене ". Младите момичета, вече отпразнували навечерието на Лазаровден, се събират до релата. Всяка носи със себе си ореола от върбови клонки и специален обреден хляб "куклата". Тя поставя всичко това на дъската и я пуска в реката. Момичето на която венецът плува пред всички става "кума" и повежда хорото до дома си.
В североизточната част на България "Цветницата" е свързана с паметни церемонии. Смята се, че на този ден мъртвите "разпускат" (душите им излизат от гробовете си) и искат от близките си да им донесът нещо. Още преди изгрев слънце, жените отиват на гробищата с върбови клонки и сено в ръцете си. Кадят гроба с ким, напояват с вода и поставят близо до паметника клоновете, а след това запалват на същото място и сеното.
Въпреки строгият пост на този ден се разрешава да се яде риба .
