И защо не трябва да го правиш и ти като родител.
Ако и ти също като нас си попаднал в ерата на „Y-поколението”, то със сигурност често си задаваш въпроса как ли ще отгледаш децата си. Светът около нас толкова много се промени през последните години, в сравнение с 80-те и 90-те, когато самите ние бяхме деца.
Джобс не би го допуснал и с право. Дори той като основател на Apple е знаел къде да сложи границата. Не се съмняваме, че технологията може да подобри живота ни. Но когато с нея се злоупотребява, това води до разрушителна пристрастеност.
Според проучване, проведено през 2013 г. 38% от децата в САЩ под 2 годишна възраст вече са използвали Iphone или IPad.
С други думи казано бебетата днес се запознават с джаджите много преди да могат да съставят правилни изречения. А около 1/3 от децата между 8 и 10 години притежават собствен мобилен телефон. Наистина ли всичко това е неоходимо?
Когато през 2010 г. репортерът Ник Билтън взима интервю от Стив Джобс за New York Times, той му задава интересен въпрос: „Сигурно Вашите деца обожават IPad? Сигурен съм, че собственикът на Apple ще се постарае децата му винаги да са в час с най – новите устройства, нали?”Отговорът на Джобс обаче изумява не само репортера, но и целия свят: „Те никога не са го използвали. Ние ограничаваме достъпа на децата ни до технологиите вкъщи”. По времето, когато iPad завладя света, дъщерите на Джобс Ерин и Ева, са били съответно на 12 и 15 години.
Още по-интересно е, че покойният създател на Apple не е единственият, който мисли по този начин. Особено в Силиконовата долина, има тенденция сред техническите мениджъри и инженерите, за предпазване на децата им от технологиите. Те дори изпращали децата си в училища без всякаква техника като училище Уолдорф в Лос Алтос, където нямало компютри, за сметка на фокуса върху практическото учене.
Има един цитат, който е изтъкван в Таймс от Крис Андерсон, главен изпълнителен директор на 3d Robotics, който има пет деца. Той обяснява какво кара хората, които работят в технологичната сфера да я държат далеч от децата си. Ето я и нея:
„Децата ми обвиняват мен и жена ми, че сме фашистки настроени и прекалено загрижени спрямо използването на технологии, изтъкват факта че никой от приятелите им не е подложен на тези правила… Това е така понеже ние виждаме опасността от здравата ръка на технологиите. Виждал съм как влияе на мен и не искам да виждам това и при децата ми.”
Ако сегашните ни притрастия към IPhone и други устройства е някакъв индикатор, може би ние подготвяме децата си за един непълен, ограничен живот, изключващ въображението, креативността, социалната интелигентност и любопитството, като ги пристрастяваме към технологията от най-ранна възраст. Ние ли бяхме последното поколение, което играеше навън, именно защото нямаше мобилни телефони и лаптопи? Ние ли ще бъдем и тези, които за последно се учиха чрез движение, докосване и поглъщахме информация чрез книги и контакти с другите хора, като противоположност на търсенето с Google?
Ако не искаме отговорът да бъде положителен, трябва да сме по-притеснени от това, че заробваме децата си с възможностите да Snapchat-ват и да играят на “Candy Crush” по цял ден и да им вземем телефоните. И да не се притесняваме повече от това, че ограбваме тяхното лично развитие, ако изберем да не им даваме смартфон.
Стив Джобс има право по отношение на децата си. Прекалената употреба на технологии, както знаем предизвиква избухливост, намалява уменията за изчакване, намалява способностат за писане, свързва се още с неща като хиперактивност, обсесии, мозъчен тумор. Така че следващия път, когато се замислиш как да отглеждаш децата си, внимателно обмисли варианта да не им позволяваш достъп до каквито и да е технологии преди да порастнат. Играй с тях навън и ги обгради с природа. Може да те намразят, но ще са ти много благодарни по-късно. Играейки навън, те ще развият много по-богати умения и адаптивност към околната среда, отколкото с iPad в ръка. Те трябва да се учат от книгите и от контактите си с хората около тях, а не от свободното интернет пространство и търсачката Google.
Защото няма нищо по-хубаво от това детството им да бъде запълнено със спомени от игрите навън, вместо с такива от залепеното им пред монитора или екрана лице.
