В 21 век циганите са най-затворената общност. Представители на този народ живеят по целия свят.
Отстрани изглежда, че всичко в живота им е странно и мистериозно. И за да сложат край на ужасните слухове и предположения, от време на време представители на този народ все още разказват какво стои в основата на техния вековен начин на живот, който дълги години плаши околните.
Стейси Дули е известна британска телевизионна журналистка, която в момента снима документален филм за съдбата на ромските жени, живеещи във Великобритания. Тя успя да разговаря с три млади жени. Всички те или тепърва се подготвят за брак, или вече са женени. В същото време тези момичета вече посвещават цялото си време на дома и семейството. За разлика от много свои връстници, те нямат амбиции да се образоват или да получат престижна работа.
18-годишната Серена живее в лагер в Линкълншир, Великобритания. Момичето вече е сгодено за любимия си Марко. Те ще се женят съвсем скоро. И дори по стандартите на европейските цигани това е доста късно. Сега Серена помага на родителите си в къщата и в конюшните и чака тях и любовника й да се преместят в собствения си дом.
Стейси успя да разговаря и с родителите на момичето. Майката на Серена призна, че не би била против дъщеря й да получи поне пълно училищно образование. Но във всички подобни институции по света ромите са изправени пред шокираща дискриминация.
Освен това в много отношения това идва дори не от деца, които могат да бъдат жестоки в юношеството, а от учители. Следователно циганите просто искат да защитят своите наследници от преследване
Майката на Серена призна: „Учителите ни представят в лоша светлина, представят ни като крадци, бездомници, просяци. След това се оплакват, че циганите не ходят на училище, но го правят невъзможно. Или децата са тормозени, или учителите не ги забелязват“
В същото време, според много жители на лагера на Серена, това, за съжаление, се случва във всички страни. За хората е трудно да приемат културата на непознати с много странни, на пръв поглед, традиции. Следователно децата, които се раждат и живеят в лагери, са били изправени пред предразсъдъци в образователните институции от векове. И това, според самите цигани, е много трудно да се промени.
