Детето от първия си ден живее и се възпитава в определена среда и като гъба попива всичко около себе си. Пътят, който изминава бебето за първата година от живота си е огромен.
По същата логика, ако в едно семейство думите: “Благодаря” или “Извинявай” са рядкост в устата на възрастните и ако вместо: “Лека нощ” звучи заповедта: “Лягай бързо!” или ако вместо “Дай ми, моля те” се чува: “Веднага го дай, да не ти издърпам ушите!” е глупаво да очаквате някакви резултати. Детето е като глината – както го направиш, така ще бъде. Какъвто е шаблона, такава ще стане и картината. Затова преди всичко най-важното при възпитанието на идеалното дете е показването на правилен пример от възрастните.
Затвърждаването на нормите за поведение започва около 3 годишна възраст. Детето, преживяващо кризата на третата година , може временно да стане капризно и агресивно . През този период детето непрекъснато изпитва родителите си: действително ли не може това, което е забранено? Това става не защото детето има лош характер , а затова че трябва да намери “точните граници” на всичко около себе си. През този важен период, то разбира кое е позволено и кое не, учи се да различава “може” и “не трябва”, “правилно” и “грешно”.
Ако детето ви например удари баба си, колкото и да сте възмутени, просто идете до него и му кажете: “Ти постъпи лошо. Не трябва да биеш баба си.” После го помолете да й се извини. Може би ще се случи още няколко пъти, но като цяло осъдителното поведение скоро ще изчезне. Важно е също да хвалите детето в случаите, когато постъпва правилно. След като отбелязвате и осъждате лошото поведение , трябва да похвалите и доброто, за да може детето да си изгради точна представа за границите и нормите на поведението си.
