За 6 месеца Стоян загубва и двамата си родители и напълнява от стрес до 230 кг-Сега той е 140 кг по-малко-Ето какво се случи!

Мъжът разказва открито, спокойно и със самокритика историята на наднорменото си тегло. Детството му минава в бедно семейство, в което единственото важно било да има нещо на масата - каквото и да е. Така се формирали ранните навици на Стоян да яде нездравословно. Битката с килограмите за него обаче започва, когато в рамките на шест месеца губи родителите си.

„Тогава вследствие на изживения стрес започнах да се тъпча. Никога не съм ял заради това, че съм бил гладен. Просто замествах тяхната липса с храна”, споделя Стоян.

При него апетитът идвал с яденето, без спиране, по цял ден. По ирония на съдбата мъжът работел в голям хранителен магазин, където всичко му било под ръка и той не подбирал. Нямало рафт, недокоснат от него. Взимал и хапвал от всичко по малко. 

„С кафето изяждах два броя тестени закуски, изяждах и две-три вафли след това. На обяд изяждах половин или цял хляб с килограм кренвирши с кутийка майонеза. След обяд продължавах. Вечерях килограм и половина пържени картофи, същото количество месо. Задължително сладко след това”, разказва Стоян Терзийски.

Изчислява, че на ден е изяждал около 5-6 кг храна. Така тъпченето направило от Стоян двойно по-голям човек, но с половин живот. Той спрял да се движи, все по-трудно се справял вкъщи, а единственото, което правил, било обилно да закусва, обядва и вечеря. Похапвал доста и през останалото време.

Повечето килограми разболяват Стоян. Рязко започва да вдига кръвно, но лекарите не успяват да установят с колко, защото апаратът не може да обгърне ръката му. Срива се и психически. 230-те му килограма стават повод за много обиди и подигравки. Един ден обаче Стоян осъзнава, че му е нужна промяна и започва да гладува. Сваля 50 кг, но за кратко. Разбира, че с глад няма да стане и започва строга диета. Спира да яде тестени изделия, сладко, ориз, картофи. Повече от две години не слага нищо такова в устата си.

Днес навсякъде Стоян среща хора с наднормено тегло. Чувства ги по някакъв начин близки, но не ги оправдава. След тежката битка със себе си и килограмите мъжът вярва, че всичко хубаво в живота му тепърва предстои.