Зверското убийство на учителя Георги Джоргов - дело на психопат?

Разследване на “ШОУ” показа, че случаят има всички предпоставки да надмине по мистериозност и заредените с дългогодишен обществен заряд убийства на сестри Белнейски, Мирослава, Яна и т.н.
Нека припомним накратко фактите. Блестящият учител по математика Георги Джоргов от СОУ „Митрополит Авксентий Велешки” в Самоков се прибира за празниците преди Георгьовден при родителите си в Говедарци. В навечерието на празника Георги вдига купон за именния си ден. На следващия ден към седем и нещо писъците на майка му огласят околните къщи. Калина първа заварва обезглавения труп на сина си. Останалото е познато – полиция, линейки, мълниеносна интерференция и хиперболизация на мълвата из селото, още до вечерта плъзват най-различни слухове и коя от коя по-невероятни мълви. А случаят е напълно необясним. Мистерията около него не може да скрие дори кметът на село Говедарци в ексклузивното си интервю за “ШОУ”:

- Г-н Шуманов, според собствената ми информация трагедията, обявена от всички медии като нещастен случай по време на работа с гатера, издиша отвсякъде. Съгласен ли сте? 
- Абе, наистина има странни неща...

- Що за семейство бяха Джоргови?
- Здраво семейство. Георги беше един прекрасен човек! Идваше тук всеки ден, хайде някой път през ден, помагаше на баща си на гатера, вземе косата и коси, за дърва ходеше, носи... Гюбре изкарваше от животните, оборската тор де, не го смяташе за унижение. Просто страшно свестен човек беше! В същото време съм чувал, че подготвял учениците си за олимпиади. Пак казвам - страшно свестен, много контактен, много уравновесен и наистина лъчезарен. Не се големееше. С всеки си намираше приказката. Децата му тук израснаха през ваканциите. 

- Как смогваше да съчетава школските си занимания с работата в Говедарци?
- Ами то Самоков е само на 13 км. Обикновено пристигаше с някаква такава дръндава кола, но е идвал и с автобус. 

- Да се върнем на 6 май – деня на трагедията. Как си обяснявате за себе си поне факта, че е намерен обезглавен край гатера рано сутринта? Официалната версия е, че по някакъв начин е станал нещастен случай по време на работа. Вие вярвате ли в нея, какво чухте да се говори след това?
- Абе, честно казано, странно ми изглежда. Казах, че е страшно свестен, но Георги беше и много благоразумен. Не беше човек, склонен към авантюри. Когато е идвал, само е помагал на гатера, но никога не е работил сам. Сега, навръх Гергьовден да стане рано и да отиде сам да бичи и реже на гатера, как да кажа... странно ми е. Не знам досега да го е правил. 

- А дали наистина е отишъл да бичи и реже? Има ли нещо, което да показва, че го е правил? 
- Не знам, не знам... Вярно, дочух, че с баща му на именния ден са си говорили нещо на другия ден да оформят някакви трупчета за нещо си, но около гатера не е имало нито суров материал за обработка, нито подготвен такъв наоколо, нито готов избичен продукт!

Нищо! 

А пък да стане сам рано сутринта след именния си ден и да иде сам да работи в задния двор, където е гатерът... Никога не го е правил. Никога не работел без баща си, само му е помагал. А сега гатерът си е работел, но около него - нищо...

- Значи гатерът си е работил!? 
- Да, работил е, когато са дошли полицаите.

- И наоколо вместо трупчета или поне една шепа пресни трици – разхвърчалите се отрязана глава, ръце и тяло на Георги...!?
- Ами така излиза. 

- Допускате ли след празнуването на именния си ден Георги да се е събудил и на още пияна глава или жесток махмурлук да е станал рано и да е решил сам да свърши работата, за която говорили предишния ден с баща му?
- Ами! Изключено! Първо, той пиеше колкото за адет, само по повод. Второ, никога няма да го направи без баща си, той само му помагаше, никога не е работил сам на гатера. А пък да тръгне сам да го прави в седем сутринта!? Изключено! Ставало е въпрос работата да се свърши някъде през деня, и то само на приказка, не задължително да се направи.

- Тогава?... 
- Не знам, не знам, не съм бил свидетел, не съм им комшия, живея на половин километър от тях, не съм разпитвал съседите. Знам само, че и полицаите доста са се чесали по главите от картинката – 

работещ гатер, глава, ръце, тяло...

И никой от домашните, никой от съседите нищо ни чул, ни видял! Наистина странна работа! Остави другото, ами на погребението за малко да изпуснем и майка му Калина. Те ги погребаха в петък, в един ден с полицая Емил Янакиев, който падна от покрива на къщата си. Изобщо - черен Георгьовден... Та на самото погребение - друга странна работа. Донякъде майка му и баща му се държаха, сякаш вече претръпнали, нали знаете как е. На опелото в църквата обаче в един момент Калина изведнъж се строполи. Падна като отсечена на земята. Даже сякаш не дишаше. Добре, че веднага дохвърча линейка от Самоков, сложиха я веднага там на системи и се свести. 

Сега, из селото се говори какво ли не. Някои говорят за самоубийство, ама не вярвам. Такъв човек като него да се самоубие!? Няма как! С какъв мотив?! Абе, предположения всякакви. Даже сега, преди два часа, ми звънна една журналистка от екипа на Кеворкян дали мога да посреднича между предаването и родителите на Георги. Отидох към тях, но още комшиите ме спряха – затворили са се, не искат с никого да контактуват. Не знам... Странна работа!...

ВЕРСИИТЕ 

Всъщност трагедията с Георги Джоргов е повече от странна. Направо необяснима. Из селото пълзят какви ли слухове и мълви. Основните са, че идиличната фасада на семейството не е чак толкова идилична. Макар и под сурдинка се говори, че отношенията им съвсем не са били толкова безоблачни и във фамилията са се редували не една и две драми. Защото наистина е трудно да се обясни как така в деня на именния ден на мъжа си съпругата му Севдалина е била на празничен воаяж в чужбина. Други поназвайват, че Георги Джоргов, макар и блестящ математик и лъчезарен човек, като учител е бил справедлив, но строг съдник и фраскал не само отлични и добри оценки. Съответно е имал срещи и с бащи, чиито чеда благодарение на оценките му не са могли да издрапат до мечтите и амбициите на родителите си. Дори само от този факт никак не е далеч хипотетичната картинка, че дори само един от тях да е бил потенциален психо, е минал от ултиматуми и закани към... действие. Кога и как? Може би предварително уговорен “мъжки разговор” на четири очи да е преминал от закани и ултиматуми към хващане за гушата на омразния учител. Колко му е на един здравеняк да стисне за врата даскала, съсипал или на път да съсипе бъдещето на детето му. И сетне, осъзнал се след изблика си, да предприеме мерки в паниката си за прикриване на престъплението си и да метне удушения или полуудушения, но в несвяст Джоргов на плота на машината, да включи гатера и да избута тялото до смъртоносната лента... 

Възможни са и други сценарии. Все пак съпругата на Джоргов е била медицинска сестра в болница. Ако става дума евентуално за любовен триъгълник и категоричен отказ за развод от страна на Георги, евентуалният „трети” да е бил снабден с упойваща субстанция и да я е използвал напоена с него марля, примерно. Пак по време на мъжки разговор... А след това - отново инсценировка на нещастен случай с вече упоения Джоргов. Кой знае... 

Има и друга версия – според нея жизнерадостният Георги Джоргов е бил неизлечимо болен от рак - ревниво пазена тайна от него и жена му, която работи като медицинска сестра в рентгенологията на Самоковската болница. Засега патоанатомите мълчат.

Във всеки случай развитието на събитията и елементарната логика сочат, че няма как някой да стане рано сутринта без всякаква причина, да отиде в задния двор на имота с гатера, да го пусне, после да легне, да протегне ръце напред и да се самогилотинира по такъв извратен начин, каквато и причина да има. Естествено, изключваме “нещастния случай” по време на работа, защото такова нещо просто не е имало. За да се озове Георги Джоргов на фаталното място в такъв час, явно е имало или уговорка, или е бил събуден от внезапно позвъняване по мобилния му телефон, защото е известно, че след купона си е легнал сам в стая. 

В Говедарци вече почва да се говори за неизвестен бродещ убиец психопат и какви ли не още ужасии. А кметът Шуманов с носталгия си спомня за времената, когато селото е определено за пръв ски център у нас, но с настъпването на анархията /през 1989 г. според него - б. а./ всичко се е променило. От 3000 то се стопява на 1300 души - гладни и озверели хора. А полиция и вероятно поредните топследователи отново ще се потят над поредната неразгадаема убийствена загадка....