Нещо, което си струва да се прочете.
Здравей, аз съм Съдбата.
Реших да ти пиша, защото напоследък често се съмняваш в мен и в моите планове за теб. Знам, че се чудиш, защо се случва всичко това, така че ето моя отговор: само така ще станеш човекът, който ставаш в момента.
Трябваше да посрещаш някои от страховете, за да видиш, че може да минеш през тях. Защото човек е създаден така. Да се страхува от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не се изправи лице в лице с него, за да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти се е поучил, нали?
Трябваше да нарани сърцетоти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек се държи така - причинява болка, докато не усети болка. Наранява, докато не го наранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти се е поучил, нали?
Трябваше да загубиш някои от приятелите, за да се научиш да цениш тези, които останаха. Защото човек живее така. Забравя да се грижи за своите приятели. Забравя да се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да пита как са.Заменят ги с нови, а след това и и тях ги заменя с нови. Докато накрая не осъзна, че вече нямаш истински приятели. Но ти си се поучил, нали?
Трябваше да изпиташ разочарование, за да започнеш да се наслаждаваш изцяло на радостта и щастието. Защото човек живее така. Вечно е недоволен. Вечно се съсредоточава върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава отстъпва мястото на най-важните неща. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, хубавия сън, на обща чаша вино. Но ти си се поучил, нали?
Трябваше да те разделя с някои мечти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да спечелиш. Защото човек живее така. Сравнявайки живота си с този на другите. Сравняваш успехите с тези на другите. Сравняваш щастието с това на другите. Поставяш си цели, които не са твоите цели. Водиш битки, които не са твоите битки. Обръщаш пътища, които не са твоите пътища. Докато не разбереш, че е напразно изразходвано време в опит да живееш чужд живот, да се бориш за нечия победа, да живееш нечий сън. Но ти си се поучил, нали?
И ето днес те си тук. Четеш това писмо и виждаш живота като на филмова лента. Вече знаеш какво искаш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен и за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Няма страдай за нищо. Миналото се случва, за да формира настоящето, а настоящето ще формира бъдещето.
Затова: живей разумно, спомняй си уроците и грижи за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни от днес!
И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!
С любов,
Съдбата
