Тракийското светилище Белинташ ще разкрие тайната си, след като вземе 8 човешки жертви. Това е предрекла леля Ванга, като четирима вече са загинали, припомня д-р Борислав Бориславов, който ръководеше едни от последните археологически разкопки на светилището на 1260 метра височина в Родопите.
"През годините до момента на платото са загинали четирима души, които са били покосени от мълнии, но по-добре да няма повече жертви, а светилището да запази тайните си", казава д-р Бориславов.
Поверието, че мястото е свято и на него се концентрира положителна енергия, кара мнозина да изминат трудния и дълъг път до Белинташ. Към 400 туристи в почивен ден посещават светилището. Силният интерес на туристите обаче води и до замърсяване на платото с фасове и салфетки. Светилището определено се нарежда в ТОП 10 на красиви местности край Пловдив, които си струва да посетите
Природната забележителност Белинташ е уникално скално образувание. Тя се намира в Родопите, в землището на село Сини връх, като общата й площ е 2,3 хектара. Името пък означава „бял камък”.
Белинташ представлява платовидно скално образувание, изградено от вулкански туфи. В резултат на специфичното изветряване на скалата са образувани живописни форми.
_1067x800.jpg)
Счита се, че върху Белинташ е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий. В горната част на скалния масив има издълбани два кладенеца, както и множество каналчета към тях. Ако обичате птиците, това е мястото за вас, тъй като тук гнезят интересни видове като червенокръста лястовица, черношипа ветрушка и алпийски бързолет.
Скала оформена като мечка се намира по пътя за платото-олтар. Някои твърдят, че тук е била спирката на Ноевия ковчег, но засега това е само легенда.
_1067x800.jpg)
Бронзови и сребърни монети, фрагмент от женска фигура, тежести за стан и много керамика са открили археолозите по време на последната си експедиция. В подножието на платото намерили камъни от изградена стена на върха. Предстои да се уточни дали е била защитна или е служела за ограничаване на свещеното място и защо е била разрушена.
На Белинташ древните изсекли път, по който стигали до светилището. Там поднасяли дарове и храна на своите божества. Част от вертикалните изсичания са от петото хилядолетие преди Христа - 2000 години преди Хеопсовата пирамида, разясни д-р Бориславов. Със сигурност Белинташ е сред най-старите скални светилища в Европа.
