Родителите са тези, които решават дали и кога ще имат дете, но детето всъщност само избира родителите си и намира пътя към тях, вярват в едно африканско племе , на базата на логиката, за която ще искате да бъде реална.
Има племе в Африка, където датата на раждане на детето не се изчислява от деня, когато е дошло на този свят, нито от момента, когато е планувано, а от деня, когато детето е било мисъл в майчиния ум. И когато жената реши да има дете, тя идва и седи под дървото, сама и слуша песента на детето, което иска да дойде.
И когато чуе песента на това дете, се връща при мъжа, който ще бъде баща, и той да научи. След това, когато правят любов физически да заченат дете, известно време запяват песента на детето, като начин да го призоват.
И когато забременее, майката учи бабите и другите стари жени в селото да пеят тази песен, с цел, когато детето се роди, старите жени и хората около него да пеят тази песен, като знак за добре дошло.
По-късно, докато детето расте, и другите учат неговата песен. Ако детето падне, или си нарани коляното, някой ще му я изпее.
Племето смята, че корекция на поведението не е наказание, а любов и напомняне на самоличността. Когато разберете собствената си песен, вие нямате желание и нужда да направите нещо, което би навредило на някой друг.
