Зъбният камък представлява твърдо отлагане по зъбната повърхност в резултат на минерализацията на зъбна плака. Възможно е да се отлага също така по повърхността на коронки и мостове.
Зъбният камък се състои от органични и неорганични съставки. Неорганичната част е 70-90% от състава на зъбния камък и се състои от калциеви и фосфатни соли и малко магнезиеви соли. Органичната част се състои от епителни клетки, протеин - полизахариди, левкоцити и микроорганизми.
Зъбният камък е:
супрагингивален - над венечния ръб(1);
субгингивален - под венечния ръб, в гингивалния или пародонтален джоб при вече съществуващо възпаление(2);
Познат е и супрагингивален(надвенечен) зъбен камък, който е бил субгингивален(подвенечен) преди отдръпването на венеца.
Надвенечният (слюнчен) зъбен камък се отлага предимно около отворите на слюнчените жлези - по вътрешните (хности на последните молари.
Подвенечният (серумен) зъбен камък е тъмен, твърд, плътен и здраво закрепен към зъба.
Зъбният камък е с по-малка твърдост от емайла.
Структурата на зъбния камък е такава, че по него лесно се захващат бактериални токсини и антигени. Освен първичните микроорганизми от предшестващата го зъбна плака, структурата му позволява навлизането и на микроорганизми, хранителни остатъци и пигменти от течности и храни, които приемаме.
