Д-р Веселин Матеев работи в Александровска болница от 1980 г. От 1992 г.
- Д-р Матеев, алергиите към полени се отключват през пролетта. Има ли вече опашка от чакащи пред кабинета ви? Кои са по-уязвими - младите или по-възрастните хора?
- През пролетта броят на хората с алергия към полените действително расте. Засегнати са преди всичко децата и юношите, но все по-често се явяват и пациенти, които са получили симптоми на така наречената полиноза в късна възраст. Един от най-възрастните пациенти, който аз лично съм имал в практиката си, е мъж на 74 години. Практически това противоречи на общоприетите представи за това, кога се развива тази алергия. Но е факт, че има немалко хора, които за пръв път развиват симптомите на полиноза след 50-годишна възраст. Добре е това да се знае и от общопрактикуващите лекари, тъй като симптомите могат да се объркат с друго заболяване и да се проведе напълно различно лечение от това, от което човек се нуждае. Така алергията при него може да остане неоткрита и да го мъчи още дълго време.
- Какви са най-общо симптомите?
- Те са свързани най-често с горните дихателни пътища и очите. Например по време на цъфтежа на растенията пациентите се оплакват от зачервяване на очите, оток на клепачите, чувство за „запрашеност" на окото, сълзене и т.н. Тези хора кихат много и често, носът им непрекъснато тече, изпитват дразнене или парене в гърлото. Сравнително по-рядко се засягат долните дихателни пътища. Когато това се случи, пациентите обикновено се оплакват от пристъпи на задух. Обикновено това покрива симптомите на поленовата астма.
- Расте ли броят на българите с този вид алергия? Хората от градовете или от селата са по-засегнати?
- С най-бързи темпове нараства групата на децата от градовете. Това само на пръв поглед изглежда парадоксално. Има обаче по-дълбока логика и факти, които обясняват, защо там, където зеленината е по-малко, има повече пациенти. Полените се видоизменят от различните азотни и серни окиси, които отделят автомобилите в големите населени места. Освен това по поленовите зрънца се лепят и частичките от недоизгоряло дизелово гориво, което ги прави много по-силно алергизиращи.
- Каква част от българите са с алергии и какви точно са те? Кога е правено последното проучване на тази тема?
- Не мога да дам за пример коректно проведено изследване, което бих могъл свободно да цитирам. Преди години нашата клиника направи преучване за разпространението на бронхиалната астма сред населението. Това е една група от хора, които имат алергии не само към полените, но и към животни, различните битови препарати, прах и т.н. Само астматиците в това проучване бяха около 600 000 души. Към тях спокойно можем да добавим и пациентите с полинози, които не са по-малко от 300 000 души. Така че, ако калкулираме и другите видове алергии - от храни и от медикаменти, ще се получи една много внушителна цифра. Или иначе казано, една трета от населението отключва някаква алергия в даден момент от живота си. Тя може да се е появила еднократно - например човек да е реагирал негативно при лечение с пеницилин. Въпреки това този пациент влиза в нашата статистиката и се води алергично болен. Не е случаен фактът, че алергиите се нареждат сред трите социално значими болест на човечеството, заедно със сърдечносъдовите и метаболитните проблеми.
- Ваши колеги твърдят, че алергиите са скочили тройно през последните 20 години? Какво показва вашата практика през годините? Има ли действително такъв бум?
- Никой не може да го твърди със сигурност, защото нито в България, нито в света са правени такива мащабни проучвания. Затова не бива да се спекулира с подобни твърдения. По-дълго практикуващите алерголози със сигурност знаят, че има един своеобразен взрив при полинозите. Броят на пациентите с тази диагноза нараства най-бързо. След тях могат да се наредят онези, които правят някаква алергия към лекарствени препарати. Но категорични данни от многоцентрови изследвания в цял свят няма. Затова можем да говорим по-общо по темата, а именно, че има ръст, но точно какъв е той - не е ясно.
- А има ли някакво значение с какво се храни една бременна жена при отключването на алергии в детска възраст? Или това е само мит?
- Досега не е установена такава връзка. А и тя трудно би могла да се докаже, тъй като са необходими много сложни и продължителни проучвания на стереотипите на хранене на бременната жена и на здравословното състояние на детето. Така че аз лично не бих се наел да направя връзка между храненето на майката и заболяванията на нейните наследници. Някои алергични болести са генетично кодирани. Те обаче могат да се проявят след 30 и дори 40 години, какъвто е случаят с астмата например. В тези случаи говорим за наследствена предразположеност, т.е. тези пациенти имат баба или майка, или друг родственик с такъв здравословен проблем.
- Колко излиза месечното лечението на един човек с алергия?
- Зависи от какъв тип е алергията. Например, ако говорим за контрол на средно тежка бронхиална астма, месечно отиват над 100 лв. В тази сума се калкулират инхалаторите, които подтискат алергичното възпаление в белия дроб, както и спрейовете за нос и антихестаминовите препарати.
- Каква е цената на една кланичната пътека за лечение на бронхиална астма? НЗОК покрива ли 100% лечението на тези хора в болниците, или и те също генерират загуби за болниците?
- В нашата клиника работим по няколко клинични пътеки - за лечение или за диагностика на бронхиална астма, за деца или за възрастни. Работим и по клинична пътека, свързана с лечението на ангионевротичен оток. Цените по тях варират около 500-600 лв. Естествено, тези пари няма да са достатъчни, ако приравним лечението, труда на лекарите и битовите условия в клиниките с тези в Европа. У нас обаче сме свикнали да правим известни компромиси с нивото, което пациентите ни заслужават и което биха получили в някои други държави. Нашите болни са свикнали с това да лежат в стая с много други, при не особено добри условия, с недостатъчен брой санитарни възли, лоша храна и т.н. Така че те получават адекватна медицинска помощ и медикаментозна терапия, но откъм битови условия все още страната ни, за съжаление, не е на нужното европейско ниво.
