Изкуствените състъвки постепенно се наместват в сиренето, маслото, кашкавала, киселото мляко и накрая ще ядем пластмаса

вход през zajenata.bg
За Жената
Здраве
Здравословно хранене
Изкуствените състъвки постепенно се наместват в сиренето, маслото, кашкавала, киселото мляко и накрая ще ядем пластмаса
5127
Снимков материал: pixabay.com
Изкуствените състъвки постепенно се наместват в сиренето, маслото, кашкавала, киселото мляко и накрая ще ядем пластмаса

Химията все повече превзема сиренето, кашкавала, киселото мляко и маслото за сметка на прясното мляко. Това показват официални данни на земеделското министерство, според които изкупеното от мандрите сурово мляко е далеч по-малко от нужното, за да се произведат обявените от тях количества млечни продукти, пише „Труд“.

През 2018 г.

у нас в преработвателните предприятия са постъпили близо 630 хиляди тона краве мляко.

В същото време са произведени почти 77 000 тона прясно мляко, 161 000 тона кисели млека, близо 67 000 тона сирене от краве мляко, 1100 тона масло и 2750 тона сметана.

Данни за произведения кашкавал обаче няма в министерство на земеделието.

В статистика отделно е посочено официалното количество сирене с растителни мазнини.

Като имаме предвид, че за направата на килограм сирене са нужни поне 5,5 литра мляко, се оказва, че постъпилата в мандрите суровина стига само за производството на кисело, прясно мляко и сирене.

Данните показват едно – че не всички млечни продукти се правят от мляко, коментира за „Труд” Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.

Не трябва да забравяме, че данни за кашкавала липсват, но той се прави от най-много суровина. За производството на един килограм са нужни поне 10 литра прясно мляко, посочи Зоров.

По думите му разликата между изкупеното мляко и произведената продукция не може да се оправдае с вноса на сурово мляко. Тези количества не са толкова големи, обясни Зоров.

Единственото обяснение е, че в някои предприятия изобретателността в рецептурите е много голяма. Слагат се не само растителни мазнини и протеини, а и емулгатори, които догаждат вида и вкуса на истинското сирене, обясни председателят на асоциацията.

Освен в сиренето подобни добавки се слагат и в киселите млека, твърди Димитър Зоров. Става въпрос за растителни протеини като нишесте.

Имитацията може да се познае по цената. Не може цената на продукта да е по-ниска от себестойността на капачката и пластмасовата кофичка, категоричен беше той. И дава за пример, че цената на литър сурово мляко в момента е около 70 стотинки. Като добавим кофичката и капачката себестойността става 82 стотинки без ДДС. Това означава, че на предприятието кофичка кисело мляко струва близо лев с ДДС, като не слагаме труд, транспорт и т. н. Как тогава се продава в магазина за 38-40 стотинки, това означава, че в него има нещо друго, но не и мляко, заяви председателят на млекопреработвателите.

Според него НАП може да хване кои предприятия работят с растителни мазнини, ако погледнат фактурите им за внесените суровини. Ако едно предприятие е обявило, че ще прави само истински продукти, а внася растителни мазнини, трябва да се провери дали те са налични в склада и ако ги няма, къде са вложени. Ние имаме най-добрата нормативна база, но трябва правилата да се прилагат, а глобите да бъдат достатъчно тежки, категоричен е Димитър Зоров.

Изяли сме 11,5 хиляди тона имитиращи продукти

Производството на сирене с растителни мазнини у нас се увеличава, показват последните данни на земеделското министерство. През първите четири месеца на тази година у нас са произведени 3 757 тона имитиращ продукт, докато за същия период на 2018 г. фалшивото сирене е било 3570 тона.

За цялата 2018 година българите са изяли официално 11,5 хиляди тона сирене с растителни мазнини.

Българите са изяли 25 хиляди тона сухо мляко и 12 хил. тона палмово масло през 2017 г. Това са количествата, които българските предприятия са внесли и използвали в производството на млечни продукти, показва анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА.

Ментето полепва по ножа

Кашкавалът от палмово масло може лесно да бъде познат при рязане с нож, след престояване в хладилник – ако полепва по ножа. Причината е, че растителните мазнини полепват по ножа, а млечните – не.

Ако бялото саламурено сирене е на дупчици след разрязване, това е сигурен знак, че в процеса на обработка има допуснати грешки. Сирене с такива характеристики често има леко неприятен вкус, различен от стандарта. Може да си докарате и стомашно разстройство.

Не яжте прекалено солено сирене – вероятно производителят е добавил повече сол, за да замаже гафове при процеса на обработка, а и за да скъси дългия процес на зреенето. Купувайки си бутилка с надпис „Кисело мляко за пиене”, може да се окаже, че в ръцете си държим отвара от нишесте, свински желатин, модифицирано царевично нишесте, плодови концентрати и аромати. Затова е важно да следим етикетите на напитките, дори и най-дребния шрифт.

Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft