Мария Карими решила публично да говори за най-лошото осакатяване, през което може да премине една жена. Когато била малка в Пакистан претърпяла обрязването на клитора и това разрушило живота й. Това е част от нейната изповед.
Когато бях млада някой взе ножа и отсече клитора ми. През юли 2010 г.
Бясна, защото толкова много се страхувах от секса .Тогава реших да преодолея страха си. Четох за това в интернет, тренирах звуци на удоволствие и в крайна сметка му казах, че ще правим секс до края на лятото, колкото и да боли това. Тази нощ аз изпих половин бутилка вино, докато той ме гледаше с колебание. Целувахме се цели 45 минути, а след това ме прехвърли на леглото. Затворих очи и се опитах дълбоко да дишам. На 3 ... 2 ... 1. След няколко минути технически правехме секс. Усетих болка, която ми пробождаше. След няколко опита излезе от мен без да изпитам оргазъм. Целуна ме по челото и отиде в тоалетната.
Когато бях на седем години и живеех в Карачи, Пакистан, майка ми ме заведе на лекар и го попита дали е време "да ми отстранят клитора". След операцията два дни носех памперси за възрастни, а уринирането беше толкова болезнено, че ревях с часове. Когато от Карачи се преместих в Америка аз се радвах.. Беше 2004 г., когато, гледайки в учебник по анатомия разбрах, че на снимките не се вписва с това, което аз имам между краката и ми беше направено нещо ужасно.
Отразаха ми гениталиите. Не можех да говоря с майка ми. Тя ми го причини. Тя е преминала през същото и това е така за всички Бора момичета.
Не знам дали вече някога пак ще правя секс, дали някой ще ме обича достатъчно, за да мине с мен през това.
