И навремето, и сега много жени и мъже остават в лоши бракове в името на децата. Една от тях е Стефани Портел, майка на две момчета, която години наред се опитва да не напуска брачното гнездо в името на щастието на децата си.
Тя се омъжва доста млада, на двайсет, защото забременява непланирано. Дали това е коренът на проблема или не, тя не знае, но още в първите дни на брака си проличава, че само единият иска да успеят като двойка, докато другата страна изобщо не се опитва.
Различните темпераменти, смяната на настроението и приспособяването към ролята на родител предизвиквали бурни спорове между нея и съпруга й. И двамата се опитвали да не се обиждат пред сина си и дори не си помисляли да се развеждат. Те били твърдо убедени, че трябва да останат заедно в името на детето си.
„Приехме идеята, че бракът ни трябва да работи и с времето нервите ни се успокоиха, настроенията ни се променяха по-рядко и решихме да имаме още едно бебе. Искахме да дадем на сина си брат или сестра, но също така искахме нещо, върху което да се съсредоточим сега, когато детето ни е пораснало, така че да не се налага да обръщаме внимание един на друг.
Мислехме, че това ще реши проблема. Не знам точно защо решихме да имаме още едно дете, но нито за секунда не съжалявам за решението. Не само защото очевидно обичаме децата си, но и защото вероятно не сме били достатъчно смели да признаем, че бракът ни няма да сработи. Нямаше да имаме смелостта да се погледнем в очите и да приемем, че трябва да вземем решение за развод”, честно обяснява Стефани.
Двамата все по-рядко говорели, все по-малко неща правели заедно, дори не се прегръщали, целуваха и не правели любов. Не си казвали, че се обичат, нямало топлина и любов – но имало приятелство и взаимно разбиране, че и двамата биха живели такъв живот в името на децата. Те все още имали същото странно чувство за хумор, политически и религиозни идеи, подобни цели и мечти – но това вече не било достатъчно.
„Спомням си момента, в който разбрах, че ще загубя себе си и че ще бъда нещастна майка, а той нещастен баща, ако останем заедно. По-големият ни син, който беше вече на пет годинки, беше на път да тръгне на детска градина, когато разбрах, че след седем години преструвки трябва да признаем, че бракът ни е провален“, откровено разказва Стефани и добавя:
„Родителите ми се разведоха, когато тръгнах на детска градина. По-големите ми сестри помнят техните спорове, които аз не помня, защото бях много малка. И знаех, че ако не си тръгна, когато по-големият ми син навърши пет години, ще остана, докато живеят с нас.
Съпругът ми и аз четяхме книги за връзки, говорехме, крещяхме, плакахме, не говорехме и накрая отидохме на консултация. Консултантът ни каза, че ние сме най-зрялата двойка, която е срещал в живота си, похвали ни, че сме решили да се разведем и за съвместно попечителство над децата."
Стефани и съпругът й знаели, че ще могат да обичат себе си и децата си повече и ще бъдат по-добри родители, ако вече не живеят заедно. Те били наясно, че ще липсват на децата си, когато са с другия родител, но знаели също и че това е единственият начин напрежението да изчезне.
Те се разбрали да живеят на пет минути един от друг, за да не бъдат изложени на още по-големи промени децата и репетирали как да им кажат, че се развеждат. Направили опис на всички вещи в къщата и се разбрали кой какво ще вземе.
„През цялото време нямаше никаква емоция на лицето ми, но зад затворените врати плаках горчиво, защото не успях в това, което опитвах, защото знаех, че никога няма да храни такава любов към мен, каквато имаше към синовете ми“, признава Стефани.
Когато дошъл денят да подпише договора за нов апартамент, Стефани за малко да не го направи. Ръката й треперела, но когато най-накрая подписала документа, тя почувства, че решението за развод е правилно.
Двамата не могли да останат женени заради децата. И двамата били достатъчно зрели, за да се справят с шока и объркването, причинени от развода, с любопитните въпроси на сина им, и събрали сили да споделят родителската роля по възможно най-здравословния начин.
Стефани признава, че някога е била толкова щастлива, че този мъж е баща на децата й, и понякога се чуди как е успяла да остане с него толкова дълго. А бившият й съпруг се чуди как е могъл да живее с такава като нея. Но днес връзката им е важна по съвсем други причини.
Днес е важна заради децата. И когато днес се скарат, обикновено след кратко време се питат какъв е смисълът от спора и разбират, че той изобщо не е важен, освен ако не се отнася до децата - а в повечето случаи няма нищо общо с тях.
Имало е моменти, когато поради съвместното попечителство са усещали връзка, доближавали са се твърде много един до друг и са започвали да се чудят какво би било да се опитат отново да бъдат заедно. Говорили за това, припомнили си защо са се развели и се съгласили, че не искат да бъдат отново двойка.
Стефани и бившият й съпруг, като разведени родители на две малолетни деца, постигнаха голямо нещо – станаха съюзници. Сега между тях цари хармония, а децата им са по-щастливи от всякога. Всеки случай е различен, но помислете добре дали трябва да останете в лош брак в името на децата.
