"Готвачът на кораба готвеше храна за гостите и членовете на екипажа, а храната е на най-високо ниво. Веднъж имах възможност да опитам японско Кобе говеждо месо, което струва 11 хиляди долара", казва Сара. Нейната работа не завършва в полунощ, защото тогава трябва да обслужва гостите със сладолед, сладкиши или сандвичи. Въпреки, че късно в ранните сутрешни часове лягала да спи, тя трябвало да се буди рано сутринта. "На крак бях от 6 часа сутринта, а през следващите 16 до 18 часа едва сяда за 2 минути", казва Сара.
Пространството, в коото спах е толкова малко, че се чувствах, сакаш съм в затвора. Въпреки това, той компенсира достъпа до някои от невероятните места на света. Дневните разходи са минимални, защото не плащаш за спане, а месец печелех по 2210 паунда. В свободното си време живеех като останалите гости на яхтата.
Наслаждавах се на хотелите с пет звезди и подхранват в най-добрите ресторанти в света, а всичко това плащах с моите трудно спечелените пари. В цялата тази история най-тежко се понася отделеността от семейството и приятелите си, особено в периода на коледните празници и рождени дни.
"Гостите във връзка с това бяха много добри към мен. Веднъж получих часовник Армани, а всички разходи за вечеря и тортата бяха платени", казва Сара. Бетани като част от прислугата работила три години след като е завършила факултета. Смятала, че това би било чудесен житейски опит.
"Най-дългата смяна на крак беше 25 часа, а суша не докоснах 40 дни. Рядко имахме време за обяд, така че най-често нещо ще хапвахме на крак", разказва Бетани, която месец изкарвала по 3000 паунда с всички платени разходи, двупосочен билет за дома и 60 дни платен годишен отпуск. По време на работата на яхтата е имала шанс да се запознае с Уил Смит , принц Алберт от Монако и с Антонио Бандерас .
