Старото "БМВ", което купих и го пазя в гаража от миналото лято за посещения в родината, защото на работа съм в Германия и пътувам само с автобус, а из града с велосипед. Купих нови калъфки за седалките, за да изглежда като нова.
Жената и децата си купиха много тениски, рокли, панталони и още някои дреболии, които са на разпродажба. Заедно с дъщеря ми, ги опаковахме в найлонови торбички, а покупките деликатно опаковахме и премахнахме цените, за да не се вижда колко сме платили. Похарчихме всичките си годишни спестявания, жена ми малко даже е и в минус на картата, така че преди две седмици си дойдохме в родината, за лятото, а след това и се върнахме обратно с празни джобове.
Така започва историята на български работник, който реши да сподели неприятностите, които повечето членове на диаспората изпитват, когато се върнат у дома.
- Всеки месец изпращаме пари в България, защото половината от роднините ни са безработни, а и тези, които работят или получават пенсия, както и нямат пари. Те ни гледат като магьосници в ръцете.
Разказва и за негов приятел, който също работи в чужбина, преди да се прибере, взима малки заеми, за да може да бъде това, което очакват от него роднини и да може да засити апетита на близки и далечни роднини.
- Обичат ни само, докато им изпращаме пари, а в противен случай за тях сме идиоти. Смеят ни се зад гърба. Не веднъж съм чувал, когато влизаме в кафене да кажат: "Аууу ето в чужбина като работят, вижте как са се облекли!" Понякога стават и си отиват а понякога остават и шумно коментират нашия акцент, когато промълвим по някоя чужда дума.
Та след поредния лош епизод от "почивката в родината" решил да не идва поне за известно време.
