Тя е един от най-вълнуващите и същевременно и най-загадъчните елементи в астрологията.
Това не е планета или реално небесно тяло, а чувствителна точка от хороскопа, която показва чувствителните зони на подсъзнателно ниво у човека, които той често може и да не съзнава.
Локус фортуна е една от най-важните арабски точки, чрез които древните арабски астролози са си служили, и която се използва и от съвременната астрология. Изчислява се на базата на разположението на Асцендента, Слънцето и Луната в рождената карта.
Изчислява се по формулата
Асцендент + Слънце – Луна за дневно раждане и
Асцендент – Слънце + Луна за нощно раждане.
Слънцето е нашата вътрешна, Аз-ова същност, сърцето на хороскопа, нашето съзнание, нашето настояще.
Луната е нашата душевност, психиката ни, нашата емоционална индивидуалност, нашето минало.
Асцендентът е нашето начало, нашата отправна точка в живота по време и място, нашата физическа реалност – лице, тяло, инстинктивните ни реакции на проявление.
Локус фортуна, или както още се нарича Точката на щастието представлява онова място в хороскопа, където индивидът е вътрешно убеден, че не трябва да отстъпва от своите идеали. Това е мястото, където човека намира своето щастие и предназначение в живота си. Там, където човек се чувства в собствени води.
Локус фортуна е също така точката, където се вграждаш в центъра на своето съществуване.
Идеалите на хората за щастие са многобройни и разнообразни. Така че всеки има достатъчно право на избор, за да персонализира своите идеали по собсвения си уникален път, което би трябвало да му донесе в крайна сметка огромно чувство на радост и удовлетворение.
Понякога постигането на тези идеали може да отенеме цял живот и да премине през много перипетии.
Локус фортуна действа по-добре на индивида след първата половина на живота му, отколкото през неговата младост. Младостта е дадена за по-интензивно изчистване на кармата и приключване с миналото.
А какво е щастието всъщност?
Доколко то е резултат на двата фактора – външни обстоятелства и вътрешно състояние?
Как човек да реализира по най-добрия начин искренното желание на неговата душа?
Най-сериозното препятствие, което човек среща по своя път е запазването на вътрешната и външната хармония.
Външната хармония в света е пряк резултат от вътрешната хармония в човека. Вътрешната хармония позволява на човек да узнае целите и идеалите, които ще му донесат щастие.
Хилядолетия човек размишлява над въпроса за щастието.
Има една древна китайска приказка, която разказва за същността на фортуна /щастието/ по един изключително интересен начин.
Преди няколко хиляди години в Китай имало изключително жесток и егоистичен диктатор. Той бил този, който наредил да се построи около страната стена, дълга шест хиляди мили. За да се разбере онова време, трябва да се знае, че много хора загинали по време на строежа на стената и техните тела били заравяни там.
По същото време имало един много стар китаец, който притежавал само две неща на света, които обичал: неговия единствен син и неговия единствен кон.
Не щеш ли по една случайност, един ден конят избягал. Чувайки за това всички старейшини на града дошли да го успокояват:
„Какво нещастие, че твоят кон избяга.“
Старецът ги погледнал и отговорил:
„Откъде знаете, че е нещастие?“
Няколко дни по-късно конят се завърнал, следван от шест други коня.Така богатството на стареца се увеличило. Виждайки това старейшините го наобиколили отново и казали:
„Какво щастие, че сега притежаваш седем коня.“
Старецът се замислил за миг. Тогава ги погледнал както преди и отговорил:
„Откъде знаете, че това е щастие?“
Същият ден след обяд единственият му син решил да се опита да обязди един от дивите коне. Паднал и впоследствие окуцял. Сега старейшините се събрали отново и казали:
„Какво нещастие, че твоят син падна от коня и не може да ходи.“
Старецът им отговорил по същия начин:
„Откъде знаете, че това е нещастие?“
Старейшините били много озадачени и си отишли.
На следващия ден хората на императора дошли в същия този град. Те имали заповед да направят списък на всички способни мъже за строежа на ужасната, дълга шест хиляди мили стена. Всеки младеж от града бил взет, освен сина на стареца. Когато това се случило, старейшините се убедили, че най-после разбрали мъдростта на стареца. Те отново отишли при него и казали:
„Колко си щастлив, че твоят син не беше взет за строежа на стената“.
Отново старецът ги погледнал и казал,
„Откъде знаете, че това е щастие?“
В този момент, старейшините били напълно озадачени. Те се отдалечили и се посъветвали помежду си. Тогава се върнали при стареца и казали:
„Ние поговорихме помежду си и се съгласихме, че ти си най-мъдрия човек в цял Китай. Ние считаме, че ще бъде голямо щастие, ако станеш кмет на нашия град.“
Старецът вдигнал ръце в отчаяние и казал:
„Откъде знаете, че това ще бъде щастие? Аз не искам тази работа.“
И си отишъл.
Е, напълно възможно е да е бил най-щастливия човек в Китай, тъй като познавал тайната на щастието!
