Биографичният роман за живота на Наско Сираков „Единакът” е написан по идея на съпругата му Илиана Раева. Това е и един от поводите репортер на народното издание да се свърже с примата на художествената гимнастика.
Която се оказа доста мнителна. Защо ли?...
- Г-жо Раева, на кого днес е необходима автобиографичната книга за Наско Сираков?
- Наско е герой на множество публикации, написани от вашите пишещи братя. Образът му е показан в светлина, която не отговаря на истината. Един много уважаван от мен футболен журналист казваше така: „Когато някои колеги решат да впечатлят и неистово искат да се набият на очи, единственото нещо, което правят, е да оплюят Наско Сираков. Това казва всичко. Смятам, че и обществото се нуждае от истината за своите истински герои, а Наско е ярка звезда не само в спорта... Пресата, особено жълтата, омаскари десетки звезди. Създадоха се образи, които не отговарят на действителността. Твърдя това от позицията на човек, който познава страшно много популярни и стойностни хора. Свидетел съм на това омаскаряване.
- Например?!
- А вие бихте ли ми дали пример кой днес не е оплют? Сега давам интервю за книгата! 20 години работя с журналисти и много трудно мога да вляза в уловките им. Предполагам, че са ви предупредили.
- Ами, съжалявам, никой за нищо не ме е предупреждавал!
- Почти няма актуална личност, за която да не е написано нещо, което да няма нищо общо с истината.
- Вие не се страхувате книгата за Наско да бъде разголваща?
- Е, как според вас ще се напише роман за някой?
- Описани са съкровени, интимни моменти от вашия живот...
- Разбира се! Аз вярвам, че Наско Сираков не е случаен човек. Така както не са случайни повечето популярни, известни личности в световен мащаб и в наш вариант. За да се получи това, което аз имах като идея, то трябва да се разкаже истински. Показани са много и съществени неща от неговия живот. Ни най-малко се страхувам от това!
- Книгата е една, но интерпретациите са много и различни...
- Изобщо не ме интересува това! Книгата вече е факт. Важно е как е написана, а не това как ще се интерпретира тя. Хората нямат търпение да излезе втората част, която за мен е наистина, наистина уникална! Тя представя съвременния свят, новото време на актуалните проблеми в професионалния му живот. И очаквам отзвукът от нея да бъде още по-голям. Когато човек отвори тази книга, още на втората страница разбира, че там няма идеализиране, няма художествена украса, няма измама и лъжа. А как ще бъде интерпретирана, това е несъществено.
- Как избрахте автора на книгата?
- На първо място за мен беше много важно авторът да познава достатъчно добре Наско. Второ – държах той да не е от най-върлите му фенове, за да може да е обективен. В нашия случай авторът
Павел Колев е човекът, който е писал възможно най-ужасните статии за Наско
След това обаче е намерил сили да му се извини. Призна, че не е бил прав. Павел Колев е автор на едни от най-силно и яростно критикуващите статии за Наско. Говоря за истинска журналистика, не става въпрос за лъжа и измама. Колев е човек, който каза своята позиция, своята истина за Наско. Тя, всъщност, не отговаряше на истината. Две години, след като написа своята „истина” за Наско, той намери сили да му се извини, да каже, че не е бил прав. Защото той наистина разбра, че не е бил прав. Понякога човек наистина може да вярва в нещо, което не е истина. И не става въпрос, че е злепоставял или лъжел. Става въпрос за това как един журналист изказва позицията си по някакъв проблем. Павел Колев е човек, който много се е вълнувал от развитието на Наско като футболист, той знае твърде много за него. Второ – авторът е един от най-ерудираните спортни журналисти. Той е млад човек, с две висши образования, владее езици. За мен беше много важно да няма идеализиране на образа, да бъде Наско такъв, какъвто е с всичките си недостатъци и достойнства. Такъв, какъвто е. Сега, дали на всички той ще се хареса - това няма абсолютно никакво значение! Важното е, че хората ще познават и ще знаят истинските неща от живота на Наско… Важно е да се знае как се е реализирал в различни ситуации в живота и защо е оцелял. Защото, в крайна сметка, той е победител. Казана е и истината за хората около него. Говорим за едно цяло поколение, което по време на тоталитарната система беше унищожено. Във втората книга ще видите защо
той единствен от своето поколение оцеля
- Интересен е и образът на бащата на Наско Сираков…
- В България никой не се интересува от истинските хора, от стойностите неща. Баща му е първият световен шампион по борба. По онова време, когато борбата беше наистина национален спорт, той е посрещан като цар в Турция като най-големият герой, и в същото време е малтретиран в България. Той беше природно интелигентен човек, които комуникираше с художници, с писатели, с тогавашния елит на интелигенцията. Свекър ми, Бог да го прости, много смело, без да се страхува, говореше срещу властта тогава. Той е закърмен с това. Кафенето на писателите беше неговото любимо място. Всяка вечер беше с Дончо Цончев, с Радой Ралин… Няма човек в България, който да не го познава. Аз съм обиколила с него страната. Навсякъде – в градове и села, са ни посрещали царски. Той беше много колоритна нестандартна личност.
- На премиерата на книгата във Велико Търново вие и Наско бяхте нападнати от фенове на „Левски”. На представянето в залата са нахлули ултраси, които са се държали доста арогантно с вас...
- Левскарската общност е огромна. В момента тя е нещастна, боледува, изживява най-тежките мигове в историята на своя велик клуб и има нужда от своите истински герои.
- В основата на книгата стоят разказите на близки и приятели на Наско Сираков...
- Да, авторът се срещна с над 80 човека.
Аз осигурих тези срещи
Говорим за футболни президенти от Испания, треньори, приятели от Сарагоса, от Франция, приятели от селата, където Наско е ходил на лов и където е спал седмици... Една от най-големите страсти на Наско е ловът, сафаритата в Африка, Намибия. Авторът се срещна с всички тези хора. Един от най-големите приятели на Наско от детството е Явор Камбуров, така нареченият Лидер в книгата, в момента най-добрият адвокат в България. Павел навсякъде е пътувал. Много интересно интервю има с Майкъл Чорни, защото какви ли не безумия и абсурди писаха през годините за техните отношения. И ще видите какво казва Чорни. Наско има невероятни случки с него.
- Написвайки книгата за Наско Сираков, авторът Павел Колев е положил огромен труд и вие сте спонсорирали начинанието. Колко платихте за написването на книгата?
- Да стигнем до основния въпрос!
- Вие сте много подозрителна!...
- Много, да! Естествено, че на Павел Колев му е платено. Той, човекът, е работил за това нещо.
- Аз не знаех, че вие страдате от булимия. Поддържали сте форма, като сте поглъщали огромно количество храна, след което сте я повръщали?!...
- Вие знаете ли какво е булимия?! Сега хубаво ме слушайте – булимия е болест, при която човек страда от манията, че е дебел, и иска да е слаб. Затова той, след като се нахрани, повръща. А ние ядяхме, защото обожавахме храната. Това беше начин, за да не качваме килограми. Ето, сега ще ви открехна каква болест е била нашата – чели ли сте за живота на аристократите в Рим? - Те са преяждали и след това са се обръщали на пищните си миндери
и са повръщали. Така е било при римляните, така беше и при нас
- Наско веднъж и завинаги ви е отказал от този вреден навик?
- Къде го пише това в книгата?! Ние имахме проблем по този повод. Но никъде не пише, че ме е спрял.
- Значи не ви е спрял и вие още поглъщате огромни количества храна и повръщате?
- Аз нищо не казвам...
- Имаше ли нещо, което да е изненада за вас в книгата?
- Да, разбира се, имаше едно нещо. От книгата разбрах, за едно негово гадже, за което не ми беше разказвал. Изскочи едно гадже, за което не е ставало дума. Но това е съвсем в реда на нещата. /Раева не уточнява дали гаджето е преди те да се оженят или след това. Най-вероятно става дума за гадже по време на техния брак – б.а./.
- Такава любов като вашата се случва веднъж на 100 години...
- Аз мисля, че в света, в живота, има много такива любови. Просто ние с Наско сме по- известни. Има много силни любови. Всяка любов е единствена и неповторима. Няма по-силна и по-слаба любов.
- Такава любов те сполетява, докато си млад?
- О, не се заблуждавайте! Любовта се трансформира и става все по-силна, и все по-красива, и все по-стойността с годините. Важното е да имаш очи за любовта, да те интересува любовта. Ако не те интересува, няма как да ти се случи. А когато ти търсиш любовта, тя винаги те спохожда и винаги е уникална. И моето мнение е, че колкото повече в годините я искаш и я търсиш, толкова по-стойностна, по-силна и по-осъзната е тя. Майчината любов става по-силна, към мъжа - също. Младостта си е младост. Тя е луда. Любовта е дива и много често е неосъзната. Докато след това е осъзната и много силна.
- Децата ви прочетоха ли книгата?
- Естествено! Много доволни останаха. Казаха, че липсват много неща и се смяхме много. Няма нещо, което не знаят за баща си, защото те са плътно от раждането си до нас.
Едно интервю на Мария Друмева
Из книгата „Наско Сираков - Единакът”:
ЗАПОЗНАЛ СЕ С ИЛИАНА СЛЕД ПОЛОВО ВЪЗДЪРЖАНИЕ ЗАРАДИ ЛЕЧЕНИЕ НА ТРИПЕР
Някъде в началото на 1982 година се случи нещо, което преобърна емоционалния му свят на 180 градуса и накара окончателно да забрави Мариана. Запозна се с Илиана Раева. Случи се насред принудителното полово въздържание, което лекарите му наложиха, след като му откриха гонорея /трипер – бел. ред/. Така и не разбра коя гърла му го е лепнала, но това нямаше значение. Така или иначе, инжекциите с антибиотик бяха неизбежни….
...Илиана Раева беше на крачка от булимията. Зверският хранителен режим, на който ги подлагаше Нешка Робева, я беше принудил да открие алтернативни начини да задоволява глада си…. Откри начин да си спести наказанията – ядеше колкото си поиска и каквото си поиска в подходящия момент с едно единствено условие: веднага след това отиваше в тоалетната и повръщаше. Скоро, благодарение на нея, целият национален отбор започна да прилича на пируваща римска аристокрация. Тъпчеха се, повръщаха и пак се тъпчеха.
Навикът й да повръща беше повод за най-големия им скандал, защото за Наско това не беше нормално… Те се караха не само за това – на практика, когато не правеха секс, се караха. Но пък правеха ужасно много секс и за караници време много не оставаше.
На втория месец \от запознанството им –бел.ред.\ Илиана не издържа и типично в неин стил го застреля в очите:
- Ние секс няма ли да правим, какво става?!
Той се разсмя и я прегърна.
- Ще правим, разбира се. Само още седмица ми трябва, че имам някои здравословни проблеми и трябва да ги реша.
Оставаха му няколко дни да приключи с лечението на всичко онова, което беше лепнал, преди да се запознае с нея. „Леле, тука няма нещо, дето да липсва. Пълната гама! Какво си правил ти?!”, беше му казал урологът, докато гледаше под микроскоп пробата. След което му предписа антибиотици в конски дози....
...В навечерието на Нова година дойде моментът най-сетне да се любят… На следващият ден Сираков нахлу в съблекалнята с победоносно вдигнати ръце. И с новината, че е покорил абсолютната европейска шампионка по художествена гимнастика. Целият отбор му ръкопляскаше, защото почти никой не вярваше, че ще успее. Години по-късно Илиана щеше да научи за тая сцена и нямаше да му проговори няколко дни.
…Понякога правеха любов, понякога - животински секс...
…Вътре на предната седалка се разиграваше грандиозен скандал. Илиана Раева крещеше с пълно гърло на Наско Сираков, който стоеше и я гледаше онемял.
- Копеле, ти знаеш ли кого удари?! Знаеш ли коя съм аз?! Нещастник!
Илиана е тотално извън кожата си…. Тя е обута в тесни джинси, а в скута й лежи чифт черно сабо…. Това е първият и последният път, в който ще й посегне, но за „Кралицата на България” както я наричаха западните вестници, беше немислимо мъж да я удари…
...Наско се дразнеше на нейния безумен навик да пази форма, като яде каквото си поиска и после да го повръща в тоалетната. Бяха гаджета вече близо година и това си оставаше една от основните им конфликтни точки. Другата, някак естествено, се формираше около това кой е по-голям.
- Не ми харесва тази музика. Можеш ли да пуснеш нещо друго? - питаше го тя с най-прелестната усмивка.
- Не, това ще слушаме!
Или пък:
- Може ли да намалиш малко, става ми лошо от тази скорост?!
Отговорът беше форсиране на двигателя и увеличаване на скоростта двойно.
- Моля те спри, ще се напишкам!
Отговорът на Сираков:
- Няма да спирам, ще стискаш, докато стигнем!
Накрая Илиана изпадаше в истерия, започваше да блъска по стъклото или таблото на колата и заплашваше да си свали гащите и да се изпикае в купето, ако той не спре. Никой не знаеше кога и как ще свърши тази игра на нерви между двамата...
...онази вечер у сестра си Илиана направи точно това, което Наско я помоли да не прави. Изяде само половината маса, след което най-демонстративно стана, отиде до тоалетната и повърна. Сираков побесня и на връщане в колата се разкрещя. Тя го изслуша спокойно, след което на светофара на „Дондуков” и „Раковски” свали страничното стъкло и изхвърли невъзмутимо сабото през прозореца на паважа. Обувките бяха подарък от него, естествено...
- Е, сега ти е*ах майката! Този рев извира от недрата на гърдите му, дълго спотаяван там като вулканична лава. Сабото е вдигнато от улицата и лети към главата на Илиана, докато в същият момент Наско отваря нейната врата и й перва една с опакото на ръката…
...Бягствата на Наско и Илиана от лагери бяха станали ежедневие. Когато нямаше подходящ терен, правеха секс в храстите. След което тя излизаше разрошена и цялата в листа и клонки, но пък щастлива и на седмото небе. Имаха си любима полянка в една горичка край Стара Загора, където винаги се отбиваха, за да се любят на път за морето или на връщане към София...
... В началото на 1984 година Наско се разболя от... жълтеница. Обстановката бе толкова сюрреалистична …. /в болницата - бел. ред/... Тук-там по прозорците се мяркаха заразно болни, из двора обикаляха няколко помияра. Подпряна на единственото дърво в двора, млада привлекателна жена с къса пола, чорапогащник и апрески се отдаваше на мъж с пижама и жълтеникаво лице. Дори само мисълта за секс на това място и в кучия февруарски студ изглеждаше толкова абсурдна, че ги възбуждаше допълнително. Изчукаха се почти като двама влюбени, които се срещат след дълга раздяла.
- Г-жо Раева, на кого днес е необходима автобиографичната книга за Наско Сираков?
- Наско е герой на множество публикации, написани от вашите пишещи братя. Образът му е показан в светлина, която не отговаря на истината. Един много уважаван от мен футболен журналист казваше така: „Когато някои колеги решат да впечатлят и неистово искат да се набият на очи, единственото нещо, което правят, е да оплюят Наско Сираков. Това казва всичко. Смятам, че и обществото се нуждае от истината за своите истински герои, а Наско е ярка звезда не само в спорта... Пресата, особено жълтата, омаскари десетки звезди. Създадоха се образи, които не отговарят на действителността. Твърдя това от позицията на човек, който познава страшно много популярни и стойностни хора. Свидетел съм на това омаскаряване.
- Например?!
- А вие бихте ли ми дали пример кой днес не е оплют? Сега давам интервю за книгата! 20 години работя с журналисти и много трудно мога да вляза в уловките им. Предполагам, че са ви предупредили.
- Ами, съжалявам, никой за нищо не ме е предупреждавал!
- Почти няма актуална личност, за която да не е написано нещо, което да няма нищо общо с истината.
- Вие не се страхувате книгата за Наско да бъде разголваща?
- Е, как според вас ще се напише роман за някой?
- Описани са съкровени, интимни моменти от вашия живот...
- Разбира се! Аз вярвам, че Наско Сираков не е случаен човек. Така както не са случайни повечето популярни, известни личности в световен мащаб и в наш вариант. За да се получи това, което аз имах като идея, то трябва да се разкаже истински. Показани са много и съществени неща от неговия живот. Ни най-малко се страхувам от това!
- Книгата е една, но интерпретациите са много и различни...
- Изобщо не ме интересува това! Книгата вече е факт. Важно е как е написана, а не това как ще се интерпретира тя. Хората нямат търпение да излезе втората част, която за мен е наистина, наистина уникална! Тя представя съвременния свят, новото време на актуалните проблеми в професионалния му живот. И очаквам отзвукът от нея да бъде още по-голям. Когато човек отвори тази книга, още на втората страница разбира, че там няма идеализиране, няма художествена украса, няма измама и лъжа. А как ще бъде интерпретирана, това е несъществено.
- Как избрахте автора на книгата?
- На първо място за мен беше много важно авторът да познава достатъчно добре Наско. Второ – държах той да не е от най-върлите му фенове, за да може да е обективен. В нашия случай авторът
Павел Колев е човекът, който е писал възможно най-ужасните статии за Наско
След това обаче е намерил сили да му се извини. Призна, че не е бил прав. Павел Колев е автор на едни от най-силно и яростно критикуващите статии за Наско. Говоря за истинска журналистика, не става въпрос за лъжа и измама. Колев е човек, който каза своята позиция, своята истина за Наско. Тя, всъщност, не отговаряше на истината. Две години, след като написа своята „истина” за Наско, той намери сили да му се извини, да каже, че не е бил прав. Защото той наистина разбра, че не е бил прав. Понякога човек наистина може да вярва в нещо, което не е истина. И не става въпрос, че е злепоставял или лъжел. Става въпрос за това как един журналист изказва позицията си по някакъв проблем. Павел Колев е човек, който много се е вълнувал от развитието на Наско като футболист, той знае твърде много за него. Второ – авторът е един от най-ерудираните спортни журналисти. Той е млад човек, с две висши образования, владее езици. За мен беше много важно да няма идеализиране на образа, да бъде Наско такъв, какъвто е с всичките си недостатъци и достойнства. Такъв, какъвто е. Сега, дали на всички той ще се хареса - това няма абсолютно никакво значение! Важното е, че хората ще познават и ще знаят истинските неща от живота на Наско… Важно е да се знае как се е реализирал в различни ситуации в живота и защо е оцелял. Защото, в крайна сметка, той е победител. Казана е и истината за хората около него. Говорим за едно цяло поколение, което по време на тоталитарната система беше унищожено. Във втората книга ще видите защо
той единствен от своето поколение оцеля
- Интересен е и образът на бащата на Наско Сираков…
- В България никой не се интересува от истинските хора, от стойностите неща. Баща му е първият световен шампион по борба. По онова време, когато борбата беше наистина национален спорт, той е посрещан като цар в Турция като най-големият герой, и в същото време е малтретиран в България. Той беше природно интелигентен човек, които комуникираше с художници, с писатели, с тогавашния елит на интелигенцията. Свекър ми, Бог да го прости, много смело, без да се страхува, говореше срещу властта тогава. Той е закърмен с това. Кафенето на писателите беше неговото любимо място. Всяка вечер беше с Дончо Цончев, с Радой Ралин… Няма човек в България, който да не го познава. Аз съм обиколила с него страната. Навсякъде – в градове и села, са ни посрещали царски. Той беше много колоритна нестандартна личност.
- На премиерата на книгата във Велико Търново вие и Наско бяхте нападнати от фенове на „Левски”. На представянето в залата са нахлули ултраси, които са се държали доста арогантно с вас...
- Левскарската общност е огромна. В момента тя е нещастна, боледува, изживява най-тежките мигове в историята на своя велик клуб и има нужда от своите истински герои.
- В основата на книгата стоят разказите на близки и приятели на Наско Сираков...
- Да, авторът се срещна с над 80 човека.
Аз осигурих тези срещи
Говорим за футболни президенти от Испания, треньори, приятели от Сарагоса, от Франция, приятели от селата, където Наско е ходил на лов и където е спал седмици... Една от най-големите страсти на Наско е ловът, сафаритата в Африка, Намибия. Авторът се срещна с всички тези хора. Един от най-големите приятели на Наско от детството е Явор Камбуров, така нареченият Лидер в книгата, в момента най-добрият адвокат в България. Павел навсякъде е пътувал. Много интересно интервю има с Майкъл Чорни, защото какви ли не безумия и абсурди писаха през годините за техните отношения. И ще видите какво казва Чорни. Наско има невероятни случки с него.
- Написвайки книгата за Наско Сираков, авторът Павел Колев е положил огромен труд и вие сте спонсорирали начинанието. Колко платихте за написването на книгата?
- Да стигнем до основния въпрос!
- Вие сте много подозрителна!...
- Много, да! Естествено, че на Павел Колев му е платено. Той, човекът, е работил за това нещо.
- Аз не знаех, че вие страдате от булимия. Поддържали сте форма, като сте поглъщали огромно количество храна, след което сте я повръщали?!...
- Вие знаете ли какво е булимия?! Сега хубаво ме слушайте – булимия е болест, при която човек страда от манията, че е дебел, и иска да е слаб. Затова той, след като се нахрани, повръща. А ние ядяхме, защото обожавахме храната. Това беше начин, за да не качваме килограми. Ето, сега ще ви открехна каква болест е била нашата – чели ли сте за живота на аристократите в Рим? - Те са преяждали и след това са се обръщали на пищните си миндери
и са повръщали. Така е било при римляните, така беше и при нас
- Наско веднъж и завинаги ви е отказал от този вреден навик?
- Къде го пише това в книгата?! Ние имахме проблем по този повод. Но никъде не пише, че ме е спрял.
- Значи не ви е спрял и вие още поглъщате огромни количества храна и повръщате?
- Аз нищо не казвам...
- Имаше ли нещо, което да е изненада за вас в книгата?
- Да, разбира се, имаше едно нещо. От книгата разбрах, за едно негово гадже, за което не ми беше разказвал. Изскочи едно гадже, за което не е ставало дума. Но това е съвсем в реда на нещата. /Раева не уточнява дали гаджето е преди те да се оженят или след това. Най-вероятно става дума за гадже по време на техния брак – б.а./.
- Такава любов като вашата се случва веднъж на 100 години...
- Аз мисля, че в света, в живота, има много такива любови. Просто ние с Наско сме по- известни. Има много силни любови. Всяка любов е единствена и неповторима. Няма по-силна и по-слаба любов.
- Такава любов те сполетява, докато си млад?
- О, не се заблуждавайте! Любовта се трансформира и става все по-силна, и все по-красива, и все по-стойността с годините. Важното е да имаш очи за любовта, да те интересува любовта. Ако не те интересува, няма как да ти се случи. А когато ти търсиш любовта, тя винаги те спохожда и винаги е уникална. И моето мнение е, че колкото повече в годините я искаш и я търсиш, толкова по-стойностна, по-силна и по-осъзната е тя. Майчината любов става по-силна, към мъжа - също. Младостта си е младост. Тя е луда. Любовта е дива и много често е неосъзната. Докато след това е осъзната и много силна.
- Децата ви прочетоха ли книгата?
- Естествено! Много доволни останаха. Казаха, че липсват много неща и се смяхме много. Няма нещо, което не знаят за баща си, защото те са плътно от раждането си до нас.
Едно интервю на Мария Друмева
Из книгата „Наско Сираков - Единакът”:
ЗАПОЗНАЛ СЕ С ИЛИАНА СЛЕД ПОЛОВО ВЪЗДЪРЖАНИЕ ЗАРАДИ ЛЕЧЕНИЕ НА ТРИПЕР
Някъде в началото на 1982 година се случи нещо, което преобърна емоционалния му свят на 180 градуса и накара окончателно да забрави Мариана. Запозна се с Илиана Раева. Случи се насред принудителното полово въздържание, което лекарите му наложиха, след като му откриха гонорея /трипер – бел. ред/. Така и не разбра коя гърла му го е лепнала, но това нямаше значение. Така или иначе, инжекциите с антибиотик бяха неизбежни….
...Илиана Раева беше на крачка от булимията. Зверският хранителен режим, на който ги подлагаше Нешка Робева, я беше принудил да открие алтернативни начини да задоволява глада си…. Откри начин да си спести наказанията – ядеше колкото си поиска и каквото си поиска в подходящия момент с едно единствено условие: веднага след това отиваше в тоалетната и повръщаше. Скоро, благодарение на нея, целият национален отбор започна да прилича на пируваща римска аристокрация. Тъпчеха се, повръщаха и пак се тъпчеха.
Навикът й да повръща беше повод за най-големия им скандал, защото за Наско това не беше нормално… Те се караха не само за това – на практика, когато не правеха секс, се караха. Но пък правеха ужасно много секс и за караници време много не оставаше.
На втория месец \от запознанството им –бел.ред.\ Илиана не издържа и типично в неин стил го застреля в очите:
- Ние секс няма ли да правим, какво става?!
Той се разсмя и я прегърна.
- Ще правим, разбира се. Само още седмица ми трябва, че имам някои здравословни проблеми и трябва да ги реша.
Оставаха му няколко дни да приключи с лечението на всичко онова, което беше лепнал, преди да се запознае с нея. „Леле, тука няма нещо, дето да липсва. Пълната гама! Какво си правил ти?!”, беше му казал урологът, докато гледаше под микроскоп пробата. След което му предписа антибиотици в конски дози....
...В навечерието на Нова година дойде моментът най-сетне да се любят… На следващият ден Сираков нахлу в съблекалнята с победоносно вдигнати ръце. И с новината, че е покорил абсолютната европейска шампионка по художествена гимнастика. Целият отбор му ръкопляскаше, защото почти никой не вярваше, че ще успее. Години по-късно Илиана щеше да научи за тая сцена и нямаше да му проговори няколко дни.
…Понякога правеха любов, понякога - животински секс...
…Вътре на предната седалка се разиграваше грандиозен скандал. Илиана Раева крещеше с пълно гърло на Наско Сираков, който стоеше и я гледаше онемял.
- Копеле, ти знаеш ли кого удари?! Знаеш ли коя съм аз?! Нещастник!
Илиана е тотално извън кожата си…. Тя е обута в тесни джинси, а в скута й лежи чифт черно сабо…. Това е първият и последният път, в който ще й посегне, но за „Кралицата на България” както я наричаха западните вестници, беше немислимо мъж да я удари…
...Наско се дразнеше на нейния безумен навик да пази форма, като яде каквото си поиска и после да го повръща в тоалетната. Бяха гаджета вече близо година и това си оставаше една от основните им конфликтни точки. Другата, някак естествено, се формираше около това кой е по-голям.
- Не ми харесва тази музика. Можеш ли да пуснеш нещо друго? - питаше го тя с най-прелестната усмивка.
- Не, това ще слушаме!
Или пък:
- Може ли да намалиш малко, става ми лошо от тази скорост?!
Отговорът беше форсиране на двигателя и увеличаване на скоростта двойно.
- Моля те спри, ще се напишкам!
Отговорът на Сираков:
- Няма да спирам, ще стискаш, докато стигнем!
Накрая Илиана изпадаше в истерия, започваше да блъска по стъклото или таблото на колата и заплашваше да си свали гащите и да се изпикае в купето, ако той не спре. Никой не знаеше кога и как ще свърши тази игра на нерви между двамата...
...онази вечер у сестра си Илиана направи точно това, което Наско я помоли да не прави. Изяде само половината маса, след което най-демонстративно стана, отиде до тоалетната и повърна. Сираков побесня и на връщане в колата се разкрещя. Тя го изслуша спокойно, след което на светофара на „Дондуков” и „Раковски” свали страничното стъкло и изхвърли невъзмутимо сабото през прозореца на паважа. Обувките бяха подарък от него, естествено...
- Е, сега ти е*ах майката! Този рев извира от недрата на гърдите му, дълго спотаяван там като вулканична лава. Сабото е вдигнато от улицата и лети към главата на Илиана, докато в същият момент Наско отваря нейната врата и й перва една с опакото на ръката…
...Бягствата на Наско и Илиана от лагери бяха станали ежедневие. Когато нямаше подходящ терен, правеха секс в храстите. След което тя излизаше разрошена и цялата в листа и клонки, но пък щастлива и на седмото небе. Имаха си любима полянка в една горичка край Стара Загора, където винаги се отбиваха, за да се любят на път за морето или на връщане към София...
... В началото на 1984 година Наско се разболя от... жълтеница. Обстановката бе толкова сюрреалистична …. /в болницата - бел. ред/... Тук-там по прозорците се мяркаха заразно болни, из двора обикаляха няколко помияра. Подпряна на единственото дърво в двора, млада привлекателна жена с къса пола, чорапогащник и апрески се отдаваше на мъж с пижама и жълтеникаво лице. Дори само мисълта за секс на това място и в кучия февруарски студ изглеждаше толкова абсурдна, че ги възбуждаше допълнително. Изчукаха се почти като двама влюбени, които се срещат след дълга раздяла.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
