Искам да споделя една история от моя живот, която ме изненада и ме накара да се замисля какви ситуации могат да се случат в училището, в което учи детето ми.
Дъщеря ми е втори клас. В класа им има над 20 деца и всички имат различни финансови условия.
Преди това семейството им живееше в просперитет, но един ден бащата на Стефан реши, че ролята на родител вече не го интересува и напусна. Той има нова любов. Майката подаде молба за издръжка, но получава само стотинки: Бившият й съпруг си намери нископлатена работа, за да плаща възможно най-малко. Жената работи, но има болна майка, чиято пенсия едва стига за лекарства.
Стефчо винаги идва на училище с чисти, но забележимо износени дрехи. Дълго време ходеше с ученически обувки в часовете по физическо - нямаше пари за маратонки. В същото време майка му никога не се оплакваше, а за нейните трудности научих от общ приятел.
Както във всяко училище, децата имат пет-шест часа на ден и до края на деня всяко ходи на стол, когато е гладно. Един ден, докато прибрах дъщеря си вкъщи, забелязах, че е гладна.
– Обядвала си, нали? – изненадах се.
„Мамо, дадох обяда си на Стефчо“, призна дъщерята.
- Защо? какво е станало – попитах.
„Той няма пари за обяд, но днес всички деца изядоха всичко, а той остана гладен. Стана ми жал за него и му дадох моята част.
Тези думи ме трогнаха до сълзи. От една страна се разстроих, че дъщеря ми остана гладна, но от друга страна се гордеех с доброто й сърце.
На една от родителските срещи една майка повдигна въпроса, че Стефан яде след другите деца и изрази недоволство. Според нея момчето „разваля апетита на децата“. Тя дори предложи да му забранят да влиза в столовата.
В този момент майката, която има три деца, се изправи. Тя каза:
„Скъпи родители, помислете как изглеждате отвън.“ Искате ли да забраните на детето си да влиза в стола само защото е гладно? Какви ценности възпитавате в децата си? Вашите деца, за щастие, разбират повече от вас и споделят с него. И ние, възрастните, можем да решим този проблем по различен начин - нека да дадем пари за обяд на Стефан. Никой няма да стане беден с 5 лева.
След думите й настъпи тишина. Жената извади 5 лева от портфейла си и ги сложи на масата. Това стана сигнал за други родители - един по един започнаха да добавят пари. Включиха се дори онези, които преди бяха против. Единственото изключение беше една богата майка, която изсумтя и предизвикателно излезе.
Събраната сума беше достатъчна, за да плати обедите на Стефан до края на учебната година. Няколко дни по-късно дъщеря ми изтича щастлива вкъщи:
„Мамо, представяш ли си, сега Стефчо обядва с нас!“
Тази история ме научи да вярвам в добротата на хората и че малките действия могат да променят живота към по-добро.
