Една от най-малките държави в Европа е истински рай според представите на повечето от нас. Андора е държава-джудже, без излаз на море и разположена в източните Пиренеи между Франция и Испания.
Малката държава, която трудно може да бъде намерена на картата, не само успя да запази своята независимост във всички перипетии на бурната история на Европа от 1278 г. насам, „балансирайки“ между два силни „съседа“. Но и демонстрира на целия свят, че дори с такъв размер е възможно да се създаде просперираща държава с висок стандарт на живот.
Страната не е член на Европейския съюз (ЕС), но поддържа специални взаимоотношения с него – например няма мита за промишлените стоки от ЕС. Андора е невероятна, като има и много парадокси в нея. Как една малка държава успява да остане независима и да просперира? Как и за сметка на какво живее Андора?
На площ от малко повече от 400 квадратни километра, от които 98% са планини с зашеметяващо красиви места, се намира една от най-малките държави в света. Тук има 7 града, но те практически са се сляли помежду си. Понякога краят на един град и началото на друг може да се види само от знак на пешеходния прелез.
76 000-те души население имат една от най-високата средна продължителност на живота в света – 84,4 години, но страната не „застарява“, средната възраст е 39 години. Повечето андоранци избират да живеят извън класическия семеен брак.
Най-високото ниво на сигурност в страната се осигурява само от 200 полицейски служители. И въобще в Андора няма армия. Жителите се смеят, че дори да се разходите по улиците и да поискате да бъдат ограбени, крадците няма да сет намерят. Просто там това не прието. Нулевата престъпност отдавна е превърнала затворите в минало.
Отношението към адвокатите е изключително негативно; те се считат за защитници на престъпленията. Следователно на практика няма местни адвокати. Минималната заплата е почти хиляда евро, а обикновен учител получава повече от две хиляди. В същото време цените в Андора са сравнително ниски спрямо средноевропейските. Например тристаен апартамент може да бъде взет под наем за около 700 лева, а порциите в евтино кафене ще бъдат огромни. Цените са малко по-високи от тези в София, но доста пониски от тези в Лондон или Париж.
Хора от съседните държави идват в Андора за безмитно евтино пазаруване, защото цените в търговските центрове са значително по-ниски, отколкото във френските и испанските магазини. Транспортът е сравнително скъп, но няма голяма нужда от постоянно пътуване в такъв район. Почти цялата територия на страната е музей на открито. В близост перфектно съжителстват древни храмове, крепости, модерни авангардни бизнес центрове, необичайни улични скулптури. Начинът на живот е спокоен, премерен, дори отпуснат.
Има и недостатъци – на практика няма социална защита и обезщетения, но при високо средно ниво на доходи това не е проблем. Да, гостите на страната понякога се оплакват, че един телевизионен канал не е достатъчен. Но защо Андора да развива собствен шоубизнес, когато Испания и Франция със своите стотици канали и радиостанции са наблизо? Андоранците говорят каталунски диалект на испански, но мнозинството разбира и френски.
Как Андора постига този живот?
Може би страната има петрол, газ, редки метали, диамантени мини? Не, в държава-джудже всичко това отсъства. Андора има три източници на доходи: туризъм, селско стопанство и банково дело. Въпреки малката площ, андоранците успяват да получат отлични реколти, които са достатъчни, за да осигурят голяма част от прехраната на страната си. А магданозът, обичан от местните жители, често се раздава в магазините безплатно.
Термални извори, ски писти и безмитно пазаруване привличат много туристи и съответно средства в държавната хазна. Имаше моменти, когато Андора дори ограничаваше влизането на посетители от някои страни, за да не нарушава потокът от туристи способността на страната да поддържа реда. Но през последните години отношението към руските и източноевропейските туристи стана по-лоялно. И разбира се, офшорната зона, която позволява на банките да процъфтяват, също поддържа висок стандарт на живот в страната.
Между двама съседи
Едно от най-удивителните неща за княжество Андора е, че тя изобщо няма владетел! И така 800 години! По-точно, официално се смята, че в Андора има два „княза“ – Урхелският епископ (Сеу де Урхел, Испания ) и президентът на Франция. Но според конституцията на страната те са чисто декоративни фигури с представителни функции. А в самата Андора техните посещения и прояви са изключително редки. В действителност страната се управлява от парламент от 28 души, който тук се нарича Съвет на долините и министър-председател, назначен от него. Това е достатъчно за реда и спокойствието в страната.
За това пък Андора успява „да се постави“ между два могъщи съседа – Франция и Испания, които и й гарантират военна помощ и защита, ако е необходимо. Така че, Андора успява да намери своето малко, но абсолютно истинско щастие. И се оказа, че то не е в гигантската територия, огромните земни богатства или агресивна политика, а в умелото организиране на реда, стабилността и добрия жизнен стандарт на нейните жители.
