Имот за стотици хиляди левове на актьора Иван Ласкин в Пасарел се превърна в змиярник – многобройните наследници не могат да се разберат за продажбата му. Китното село Пасарел се намира на около 30 километра от София и винаги е било притегателно като магнит за почитателите на виладжийския начин на живот, природата и чистия въздух.
Далеч преди родата му да се премести в Банкя и сериалът "Васко да Гама от село Рупча“ да го изстреля в звездния небосклон на актьорската професия, малкият Ванчо тичал по тучните поляни край селото и играел футбол с децата от махалата и с по-малките си братя Евгени и Светослав. Местните казват, че лошото момче на българското кино и театър бил доста хрисимо дете.
Не правел бели, не чупел прозорци и не се катерел по дърветата, за да бере чуждите черници и череши. Семейството му било едно от най-заможните и най-покровителстваните от комунистическите власти.
Благодарение протекциите на местния партиен секретар открили кръчма в къщата си в центъра на Пасарел. Увеселителното заведение било единственото място, където пасарелци се черпели с ракия и легендарния в годините на соца "облак“ - мента с мастика. Бащата на Ласкин бил зет, но определено имал интерес към спиртните напитки и към кръчмарския бизнес на тъст си. В двора на фамилията имало и казан за производство на домашна шльокавица - нещо типично за българското село по времето на социализма. По мъжка линия цялата рода пиела в границите на умереното за българина - по малко, но редовно - всяка вечер.
Три месеца след смъртта на Ласкин в Пасарел бяха потърсени роднини на актьора, които биха могли да разкажат нещо повече за една от любимите звезди на българското кино. Възрастен мъж посреща екип на изданието в началото на селото. С бастун сочи пътя към къщата на Ласкин, като уточнява, че отдавна не е сграда, а руина. Наставлява да сме внимателни, ако някой реши да влезе в двора, защото имало много змии и гущери.
Никой не е чистил мястото, нито подрязвал дървета, а влечугите само това и чакали - да си намерят пущинак, който да обитават. Оказва се, че прабабата на Ласкин е негова стринка. Дядото с бастун дава напътствия да потърси баба Латина, която е живата история на населеното място и която всички наричат Тина. 85-годишната жена знаела всичко, защото била съседка на фамилията. Нейната свекърва и бабата на Иван били първи приятелки на млади години. После житейските им пътища се разделили...
Обаче, пита можем ли да познаем на колко години е. Следват няколко предположения, които буквално я разсмиват. Накрая признава, че е на 85 и разговорът започва като по вода.
"Имотът на Ласкини е скъп. Собствениците му починаха отдавна. Бяха 4 сестри, а Ласкин има дял по линия на майка си, защото тя е живяла тук. През 50-те години дядо му беше учител в основното училище и тук се запозна с баба му и се ожениха. Беше бивш активен ремсист и по тази линия го прехвърлиха на работа в Банкя. Беше шеф на АПК в Банкя. Майка му помагаше на баща си да върти едно заведение. На мястото на къщата някога беше селската кръчма. Тя си беше от едно време, отпреди 9 септември 1944 г. После я национализираха и направиха магазин за хранителни стоки.
След това дълги години беше на Общината. След 1954-55 г. стана здравна служба. Имаше лекар, зъболекар и аптека. После временно я взе Съветът на строителния отдел към кметството. Абе, ставаха разни трансфери. И най-накрая с мъжа си дойде да живее Гюргена, една от лелите на Иван. Тя е най-малката щерка от четирите сестри. Нейният мъж Митко отиде да живее в посолството в Италия и тя замина с него и оттогава къщата замря.
Поддържаха я известно време, но постепенно я изоставиха. Към 1990 г. като се върна Митко, загина в катастрофа край Пасарел и така започна разрухата на имота. Никой не влизаше в нея. Тя започна да се руши, керемидите ѝ изпопадаха и кметството взе решение да я събори. Чистиха я миналата година, изкараха боклуците от нея, но тя пак обрасна с трева. Всеки хвърля боклуци в двора. Бяха пуснали обява за продажба на парцела, но нещо не се разбраха наследниците“, разказва баба Тина.
