Изминаха шест месеца от кончината на големия актьор Стефан Данаилов. Актрисата Ирен Кривошиева – майка на сина му Владимир, разказа пред „Ретро“ за последните си срещи с Данаилов, когато той лежеше в болницата.
Актьорът издъхна на 27 ноември 2019 г.
- Ирен, половин година след смъртта на Стефан Данаилов засилва ли се болката от загубата?
- С времето изкристализират спомени, мисли... Защото емоцията минава и тогава обикновено излизат наяве неща, които човек по някакъв начин е потулил, заключил в себе си. Лошото е, че ние, хората, сме склонни да забравяме. И ми става мъчно, когато един човек, когото толкова много хора обичат, твърдят, че го обичат, лесно може да бъде забравен.
- Мислите, че Стефан Данаилов е забравен ли?
- Да, според мен хората вече са преминали на друга фаза. Не точно забравен, но не е пред очите. Всяко нещо, което не е пред очите, се оказва, че се забравя.
- И какъв спомен изкристализира пред вас сега?
- През цялото време пред очите ми е Стефан в болницата. Бях при него 20 дни, всеки Божи ден, преди да почине. Това ми е останало като много силно усещане. Като че ли през това време станахме някак по-близки въпреки обстоятелствата. По-близки заради това, че няма други хора. Когато си между смъртта и човеците. И човек няма какво да се крие, няма какво да измисля. Смъртта винаги показва истината. Неслучайно казват, че смъртта винаги трябва да е пред очите ти, за да може да живееш правилно. Защото иначе се увличаме в най-различни неща. Когато смъртта е близко и когато виждаш безсмислието на всичко, започваш по друг начин да гледаш и човека, и живота, и събитията.
- Какво ви каза той на болничното легло?
- Много неща. Беше ми трудно да го разбирам в началото, защото той много трудно говореше. С времето обаче свикнах. Веднъж не можех да разбера какво иска да каже и той се ядосваше. А се оказа, че искал да попита колко е часът.
Всеки ден го питах дали иска да отида пак, той казваше, че иска. Ако не искаше, нямаше да ходя. Аз изпълнявах поръката на Владимир, който беше в Америка, да бъда до баща му в тези последни дни. Всеки път, когато отивах в болницата, имах чувството, че Владимир е при него. А и аз исках да бъда близко до Стефан в този момент. Той е баща на единственото ми дете. Разказвах на Стефан за Владето, заради часовата разлика той изпращаше записи от Америка, в които говореше на баща си и Стефан слушаше много внимателно.
- За прошка говорихте ли си със Стефан Данаилов?
- За какво да си прощаваме, никой нищо не е направил.
- Идваха ли актьори да го виждат в болницата?
- Знам, че Аня Пенчева е идвала. За други не знам. Стефан не искаше да вижда никого. Аз го питах дали иска да дойдат някои хора, да го видят, той каза – не. Но то е естествено при това положение. Бог да го прости. Какво има аз да прощавам, какво има той да прощава. Бог да прости. Ние тук сме толкова временни. От това, което сме направили, последствията идват винаги. Всичко излиза във времето – и да искаме, и да не искаме.
Според мен абсолютно никой не знаеше истината за Стефан. В болницата разбрах това – че никой не знае как този човек се чувства, кой е този човек. Това, което се вижда, е едно, а онова, което е човек, е друго.
- Съжалявате ли, че не сте имали възможност да прекарате повече време с него навремето?
- За нищо не съжалявам. Миналото – минало, мога ли да го оправя, да го върна? Така че няма смисъл.
- Какъв ярък спомен пазите от времето, когато сте били близки със Стефан Данаилов?
- Владето беше бебе. Малко преди да се роди, се беше случила аварията в Чернобил. Не можеше да се яде нищо, защото всичко беше заразено. Стефан носеше цялата храна на Владимир, хумани и всичко, което беше необходимо. Някои неща бяха вносни, не знам как ги е намирал. Беше много грижовен към Владето. Грижеше се за всичко изключително внимателно, идваше, виждаше го. И винаги се е грижил за него. Всичко, което през годините се изписа и се изказа, не е вярно, ние никога не сме имали конфликт. Това трябва да се развенчае по някакъв начин.
- Вие заминахте за Америка, за да избегнете коментарите за себе си ли?
- Това беше първата причина. Защото наистина беше доста тежичко за мен това време. Хората коментираха открито, но най-вече зад гърба ми. И за Владимир беше тежко. Все го питаха кой е баща му, такива едни подмятания, приличаш на еди-кой си... Тогава не всички знаеха истината. Но аз съм свикнала да се говори за мен. Човек понякога допуска да се говорят за него неща и след това се чуди откъде му идват.
- Какви са отношенията ви с племенницата на Стефан Данаилов – Росица Обрешкова, и с доведения му син Росен Цанков?
- Аз имам добро отношение към тях. Не се срещаме често, пътищата ни са различни. Надявам се и те да имат добро отношение към мен.
- Влади е близък с Росица Обрешкова...
- Той винаги е бил близък с нея. Били са заедно още като малки. Когато идвахме с Влади в България, той се виждаше с Росица и майка ѝ – сестрата на Стефан. Те винаги го приемаха, говореха си, споделяха.
