Ирен Кривошиева: Стефан ми каза: “Защо не вземеш да отидеш при Мария?”

От 1992 г. живее в САЩ, където се снима в американския сериал "13 часа". Има син – Владимир - от легендата Стефан Данаилов. В момента живее с Николай Николов, който е известен като оператора на Елена Йончева. С него се запознават, когато той снима в дома й интервю с нея. До този момент не знаел нищо за нея, само бил чувал името й.
След смъртта на Мария Данаилова, съпругата на Ламбо, майката на сина му Ирен Кривошиева разкрива пред “ШОУ” мислите и чувствата си в този момент, разсъждава за вината, за грешките и прошките!

- Ирен, как се чувстваш? Винаги, когато се случи нещо в семейството на Стефан Данаилов, обвиняват теб…?
- Обвиняват?! Май не съм чула обвинения от семейството на Стефан! Всичките обвинения са от „услужливи” негови колеги и приятели, които не разбират, че ако хулят сина му или майката на сина му, то хулят него!

В едно предаване през уикенда срещнах колежки артистки и те явно ме отбягваха и бяха враждебно настроени към мен… Защо?! Вярно, че бях в изгнание дълго време и съм се откъснала от тях. Но аз просто съм била и съм майка, която милее за детето си, както и те самите!... Колко ще е по-лесно, ако се обичаме и се научим на съчувствие и прошка. За мен е напълно естествено, в реда на нещата е да ме свързват с това семейство, защото има дете между нас! Това дете неминуемо ни свързва всички нас! 

Има само един човек, който е баща на моето дете. Каквото и да се случи, няма начин! Всичко друго са последици... Би трябвало да съм мислила, преди Стефан да е станал баща на моето дете! Когато съм решила, той да е баща на моето дете, аз съм поела всички ангажименти, свързани с неговата популярност, с неговия характер, с неговото семейство и всичко останало… Майка ми много страда от вестникарската истерия и само ми се обажда по телефона: “Ето, сега 

всички ще кажат, че ти си виновна за смъртта на Мария, както казаха, че ти си виновна за болестта на Стефан! 

Не трябва да казваш, че искаш прошка, защото ще кажат, че си виновна!”. Обясних й, че казвам, че искам прошка от всички хора! Защото неминуемо съм сгрешила към всеки! Като всеки човек!

Всеки един човек изгражда представа за себе си, каквато той прецени! Моят любим, добър приятел Иван Ласкин, например, иска образът му да бъде на грубиян, на псувач, на мачо! А той е толкова мек, такава нежна душа има, но иска хората да го виждат като бабаит! Аз не искам да изграждам фалшив образ за себе си! Казвам винаги, каквото мисля, но това не се харесва на журналистите. Затова предпочитат да пишат това, което те си мислят за мен. Така ги устройва повече! Пишат, например: “Тя е голямата любов на Стефан Данаилов!”. Това не е вярно въобще! Според мен, голямата любов на Стефан Данаилов, е Мария Данаилова! Той единствено е обичал Мария! Познавайки Стефан дълги години, знам, че той много обичаше жена си. Но обичта му като че ли беше като сигурност, приемане като даденост! Въпреки всичко, което е вършил, той е знаел, че тази любов съществува! Такава е сега любовта ми към Николай!

Този вестник, за който ти говоря, вместо да даде покой на Мария, пише смешни измишльотини! И си съчинява истории като в турски сълзлив сериал! Не ми се иска да ги повтарям, защото е грехота да се разпространяват лъжи. Този вестник изрежда колко приятелки е имал Стефан Данаилов, с колко жени е бил... Ама, чакайте, Мария си е отишла, каквото било-било! А те пишат: “Той бил с Гошка, Ленче, Цеце, но срещнал най-голямата си любов Ирен Кривошиева, която му роди дете, отиде у тях с бебето на ръце, звънна на вратата и каза: “Ето, аз му родих син!”, хвърли детето на Мария Данаилова и хукна по стълбите надолу! И Мария получи диабет от стрес!”… Такава смешна работа! Как е възможно?!

- А какво всъщност се случи тогава, при срещата ти с Мария?
- Историята е само една. Влади беше на 1 годинка. В желание за разбирателство между двете семейства, и прошка, и покой, 

Стефан ми предложи: “Защо не вземеш да отидеш при Мария?”

Казах: “Да” и тръгнах. Взех едногодишното дете и отидох за първи път в неговата къща. Мария ми отвори, много внимателна, много кротка... Нищо. Беше предупредена. Бях толкова стъписана, толкова шашната, даже “Добър ден” не съм казала!... Влязох в коридора. От лявата страна е кабинетът на Стефан, от дясната е холът. Никога не съм влизала по-нататък в този апартамент... Тя седна на един фотьойл, аз седнах на дивана и... си мълчах. Детето си е дете и е най-истинско - то си играеше. Мария започна да се занимава с него, да му говори – какъв прекрасен актьор е Стефан, какво пише във вестниците за него… Нейният живот бе Стефан и тя говореше за него! Аз мълчах, дума не съм казала. През цялото време една дума не съм казала! Те си говореха с детето, тя дори го изведе на терасата да си играят! Не след дълго си тръгнахме. Никога повече не съм я виждала! Мария вече я няма, но тя знае, че беше така... Но кому е угодна истината, по-добре е – “тя хвърлила детето и хукнала по стълбите”!...

- Защо Стефан те накара да отидеш при Мария с детето?
- Той е много благороден по сърце! Бохем, но има много благородно сърце, много честна мисъл и има съвест! А съвестта на човека е Богът! Тази съвест, която при Стефан е много будна, го караше да чувства вина за постъпката си, и той искаше съществуването на сина му да стане ежедневие, да не бъде болка! Всички засегнати хора да свикнат с тази мисъл и тя да отпадне като тревога. Когато всичко стане ясно, човек го преболедува и го приема…

- Какви чувства си изпитвала през годините към Мария?
- Никога не съм искала Стефан да се развежда! Никога не съм имала такава мечта! До него трябваше да има смирен човек! За баланс... А ние тогава двамата със Стефан – кой да бъде смирен? Суета на суетите!

- Имаш ли все пак някакви угризения за болестите и смъртта на Мария?
- Не, 

не чувствам никакви угризения! 

Грешки сигурно имам, но как мога да съм виновна за нейната кончина?!...

- Ти знаеше ли за нейните болести?
- Зная, че е боледувала отдавна. Стефан непрекъснато се тревожеше за нея! Дано е починала в мир със себе си!... 

- Обади ли се на бащата на сина си да му изкажеш съболезнования?
- Много се тревожа за него, но не мисля, че му е до мен! Не мисля, че му е до това да говори с мен сега… В момента му е толкова тежко, не искам да му се бъркам. Но ми се иска да го прегърна. Ако бях на негово място, щях да направя погребение в тесен кръг, за да избегна всички тези хора... Човекоугодието няма граници! Ние, хората, мислим, че като отидем да изкажем съболезнование на някого, това ще ни направи по-добри! Или пък ще ни сложи в неговите очи на първо място... 

Много му е тежко на него сега. Ако има нужда от мен, винаги съм на разположение. 

- Страхуваш ли се как ще се справи Стефан Данаилов след смъртта на Мария?
- Да, много! Много голяма част от силата му беше в нея! Мисля, колкото и да звучи странно, че сега опора би могъл да му бъде Владимир. Само Владимир... Стефан и Мария са си били по-близки от всичко на света, това са 40 години! Губейки нея, той би могъл да получи подобна енергия само от сина си, плът от плътта и кръв от кръвта му... Така че, ако той самият си разреши и позволи да пристъпи, може би синът му ще му помогне.

Това бяха и първите думи на Владимир, като му се обадих да му кажа, че Мария е починала: “Сега аз трябва да подкрепя баща ми! 

Идва моят ред...”

Владимир има силата на Стефан! Той е енергия и любов! Бълбука! До който и да застане, където и да се появи, възпламенява! Ето, това може да даде на баща си - енергия! Когато влиза Владимир вкъщи, все едно Стефан влиза! Те носят еднаква, много светла аура! А като излезе от стаята, все едно ти взема дъха!... Стефан някога като влизаше, всички замълчавахме и докато той не излезе, бяхме в някакви ... облаци! И Владимир е същият! 

- Ти ще накараш ли Владимир да си дойде сега?
- Не, нищо не карам аз Владимир! Ако сам си реши - да дойде, ако иска – ще дойде! Не се бъркам в решенията на Владимир, нито във взаимоотношенията с баща му. Нека си се виждат, нека си се гледат, нека си помагат... Но Владимир си има своята страст - да се върне, да го утеши, да му помогне, чувствам го...

- Има ли нещо вярно, че материалното е било в основата на проблема семейството на Стефан Данаилов да /не/ приеме Владимир?
- Ами, ние сме хора... Може и да имало нещо такова. Но Владимир няма отношение към материалните неща! И баща му е същата работа, Влади има на кого да се метне! Пилее страшно! Мария е била тази, която е кътала за всички да има, държала е семейството да има това, което има. Ако е до Стефан, той е щял да го раздаде на всички! Също като Владимир! Всичко раздаде той, абсолютно всичко, каквото имаше! Каквото взе от къщи, от Брадъри, всичко раздаде! Да е жив и здрав!

- Владимир написа във Фейсбук: “Не съжалявам за смъртта на Мария. Моля се втората смърт да избегнат хората...” и пак втрещи мнозина...
- Прочетох го и като всеки обикновен човек се блъснах в главата: “Боже, какво иска да каже това дете?”. Но след пет минути се усетих: Ние сме пръст, раждаме се и умираме! Важното е душата ни да не умре! Това иска да каже Владимир! Молете се, докато сте живи, да можете да спасите душите си!... Няма да забравя погребението на дядо му преди три години. Моят баща беше един от най-любимите хора на Владимир. Много го обичаше, много! И... Владимир вървеше след ковчега и се смееше! Ей, такава усмивка сложил! Целият род го гледаше и си викаше: “Тоя, лудият!...” И му се караха: “Ти, как не те е срам, да се смееш?!”. А той се чудеше: “Добре, бе, какво, бе?! Аз се радвам, че този човек изживя един пълен живот, че го обичам!”. Каза им още: “Колко от вас сложиха маски на лицето си, само и само, защото това се казва погребение! Колко от вас?!” Погребението е едно признание за човешкия живот!

- Ще отидеш ли на гроба на Мария?
- Като дойде Владимир, може да идем да се поклоним на гроба й. Ако той иска и когато той иска. С разрешението на Стефан, ако той позволи... Собствена инициатива няма да проявявам… Въпреки че всичко е суета и вятър. Каква полза има? Да следваме закона Божии и ще се спасим. Простичко е.

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА