Ако почнеш рано сутрин, до сериозните жеги по обяд ще набереш около 150-200 килограма, обяснява кюстендилецът Витан Данчев
Предприемчиви кюстендилци припечелват добре в разгара на лятото, като берат черен бъз. По пътищата в региона има цели групи от берачи, които направо режат с ножички гроздовете със зрънцата бъз от стъблото и ги събират в касетки или съдове.„Не е проблемно брането, а след това да прекараш касетките с набраното, необходимо е да имаш кола”, разказва Витан Данчев от Кюстендил, който събира лековитите плодове на пътя между областния град и село Невестино.
„Преди никой не го купуваше, но сега дават по 20 ст. за килограм”, разказва Данчев и допълва, че много пъти бере и по поръчка. Има си постоянни клиенти, които купуват по 5-6 килограма, като му плащат суровината по левче, заради това им я носи направо вкъщи.
От зърната на бъза се приготвя сироп, който се пие предимно за подсилване на имунната система, но и при много болести.
Берачите разкриват, че и в тази работа има тънкости. Изкупвачите държат зърната от бъз да са цели, да не ги нагрява слънцето и най-вече да са чисти от примеси - листа и клони. Единственият пункт в Кюстендил, където изкупуват зърната от бъз, е до комплекс „Бохемия” над града, където бял бус със софийска регистрация изкупува събраното през деня.
„Реколтата от бъз това лято е доста добра. Ако почнеш рано сутрин, до сериозните жеги по обяд, когато зърната омекват от слънцето, ще набереш около 150-200 кг. Средната надница е около 30 лева”, обяснява Витан Данчев.
В същото време на кооперативния пазар в Кюстендил в пазарните дни сряда и събота можеш да си купиш черен бъз на цена от два лева за килограм, разказват кюстендилци. Те споделят, че прочутият лечител Петър Димков е определял свирчовината (дървовиден черен бъз) като най-силната билка у нас и лековито растение с мащабно приложение, наричайки го „българския жен-шен”.
Според лечителя, преди да отлетят на юг, лястовиците зареждат тялото си за дългия и опасен преход, като дни наред се хранят със зърна от черен бъз. Освен това Димков подробно описва всички възможни начини за използването на части от растението за различни заболявания, за които се приготвят отвари, сокове, сиропи и дори вино от черен бъз.
Най-разпространена е рецептата за сироп, при която плодът се реди на пластове бъз-захар в големи трилитрови стъклени буркани и се остава да ферментира. После се прецежда и се използва като имуностимулант, като се пие по една лъжичка сутрин.
