През 2017 г. се преместих в Барселона.
Заминах в чужбина, за да платя лечението на съпруга си. Тогава моят любим се бореше с рак на белите дробове и бяха необходими огромни суми за операции и химиотерапии - стотици хиляди. Заплатата ми беше мизерна, едва стигаше за част от необходимите лекарства.
Кумата ми предложи да ми помогне да си намеря работа в Испания и аз веднага се приготвих, попълних документите и тръгнах. По това време дъщеря ни беше вече на 20 години, можеше да се грижи за баща си в болницата.
Намерих две работи наведнъж: сутрин работех в хранителен склад, а вечер чистех офиси и магазини. Изпращах всички пари, които спечелих, на дъщеря ми, за да може тя да плати лечението на мъжа ми.
Три месеца след като заминах обаче съпругът ми почина. Дори нямах време да се сбогувам с него, да го прегърна или да го хвана за ръка. След погребението не исках да се връщам в Барселона - седях вкъщи и плачех горчиво. Дъщеря ми и зет ми ме подкрепиха и се опитаха да ме утешат.
С течение на времето болката се притъпи и аз отново отидох на работа. Работата се превърна в спасение за мен, помогна ми да откъсна ума си от тежките мисли за покойния ми съпруг.
Започнах да спестявам пари за спокойни старини, като всеки месец превеждах част от средствата по картата. Тя не забрави за дъщеря си и зет си: изпрати храна и малки подаръци. Когато се роди първата ми внучка Злата, им занесох нова количка, креватче и им дадох 2000 евро, защото Христина беше в отпуск по майчинство, а само Михаил изхранваше семейството.
През годините съм спестила прилична сума. Този месец се прибрах за празниците, донесох подаръци за семейството си. Сега Кристина очаква второто си дете, което трябва да се роди през април. Някои неща останаха от най-голямата внучка, но много вече бяха износени - дрехите бяха на петна, с дупки на места.
Жилището също се нуждае от ремонт: мебелите са стари, водопроводът тече.
Дъщеря ми ме посрещна топло и приготви вкусна вечеря. Докато нямаше никой в стаята, оставих плик с пари на масата.
- Ето, вземи ги. Направете ремонт, спестете за детето.
- Мамо, банка ли си ограбила?
- Не, това е за теб. Желая ти само най-доброто.
На другия ден дойде да ме види зет ми. Беше ядосан, лицето му беше червено от гняв.
- Вземи си ги! - каза той, хвърляйки парите на пода.
- Какво е станало?
– Нямам нужда от твоите подаяния! Искаш ли да ме унижиш с тези евро? Показваш ми колко безполезен съм, че не мога да осигуря семейството си?
- Просто исках да направя подарък за детето...
- И какво от това? Сега носиш пари? Хубаво ли е да унижиш зет си? Разбира се, какво може да спечели един обикновен инженер!
Скарахме се яко. Зет ми категорично забрани на дъщеря ми да приема парите ми и дори върна всички подаръци, които занесох на внучката си.
Сега той дори не иска да празнува Коледа с мен. Смята, че нарочно го унижавам. Но никога не съм искала да развалям връзката си с него. Тези пари са моята подкрепа, моят начин да изразя любовта си.
