Истината за смъртта на Христо Ботев

За всенародно ползване е стъкмена една версия в духа на Късния романтизъм, какъвто е нашият. На 20 май 1876 г. Христо Ботев е извисил снага сред дебрите на гордия Балкан и е пронизан от вражески куршум право в сърцето.

Такава смърт приляга
на национален герой!

"Когато нещо не ти е ясно, виж къде са парите", учи древната мъдрост. Доказана е още от Исус Христос, продаден за 30 сребърника. Христо Ботев е изтъргуван за много повече.
Торба със златни наполеони е цената на Ботевата гибел.

На 17 май 1876 г. четата от 209 юнаци развява знамето с бунтовния марш "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари..." Като влизат в Козлодуй обаче, неколцина храбреци търсят местния чорбаджия.

"Отидохме в дома му и го намерихме скрит в един долап - пише в спомените си Никола Обретенов. - В този долап намерихме и една конска торба с пари. Макар че Ботев ми каза да не ги вземам, аз ги прибрах, защото бях касиер без пари. Като излязохме от селото, аз се отказах да нося торбата с парите, понеже много тежеше и я захвърлих."

Обретенов изрича изумителна небивалица - хвърлил злато на пътя! Такова деяние не се вписва в каноните на българската душевност. Българинът копнее да носи имане и колкото е по-тежко, толкова по-хубаво му става.

От друга страна, на четата са били потребни средства. С няколко изключения отсам Дунава поборниците срещат не масов героизъм, а
страх, предателства
и тънки сметки
за всеки грош
На Вола например мъжете теглят ножа на няколко шилета и ги слагат на огъня. В този момент запъхтян се появява пастирят. "Хайде платете ми шилетата, защото потерята наближава", пазари се той с войводата.

"И аз съм дошъл народ да освобождавам!", възкликва Ботев и нарежда на Обретенов да му брои три наполеона. Как го е сторил, ако е бил "касиер без пари"?
Истината е, че торбата с жълтиците е предавана от ръка на ръка. По-яките момци превиват гръб под тежестта на златото. И на изкушението... По стръмните пътеки покълва идеята да поделят имането, за да е по-леко носенето.

Има обаче проблем - войводата Ботев, който е против обира на козлодуйския чорбаджия и усеща, че ще стане жертва на Златния телец. Часове преди смъртта поетът се изповядва на поп Сава Катрафилов: "Ех, отче! Онова, за което дойдохме, не излезе тъй, както мислехме! Напразно ще си пролеем кръвта! На тоя свят имало хора, които са гладни за пари!"

Изкусителното злато не е
единствената ябълка
на раздора
В щаба избухва конфликт между Христо Ботев и военния командир Никола Войновски. Двамата са на различно мнение накъде да продължи четата.

Обезверен от предателството на Враца, която не изпраща обещаната помощ, Ботев обмисля да преведе юнаците към Сърбия. Никола Войновски е против. Той вярва, че въстанието в Панагюрско не е потушено и настоява да се придвижат към Средногорието.

Във Войновски, който е школувал в Николаевското военно училище и е държал изпити по тактика и стратегия, засяда чувството на обида. Един "списовател", автор на книжката "Песни и стихотворения", оспорва меродавното му мнение!

Ботев реагира, като сваля от поста военния командир и обявява за "втори войвода" Перо Симеонов. Той е опитен хайдутин, сражавал се е в Херцеговинското въстание, в горски условия се справя по-добре от редови офицер.

Четникът Никола Кючуков разказва:
"В това време забелязах, че между Ботев и Войновски имаше някаква студенина или по-добре - Войновски остана вече съвсем хладнокръвен към бъдещето. От тогава насетне разпорежданията ставаха от Ботева и Симеонова. Тук имаше едно недоразумение между двамата главатари. Знаеше се, че назначението на четите беше да подадат ръка на въстаналото в отечеството население, да поддържат духа в борбата и заедно да извоюват потъпканата свобода. След изгубване надеждата, щото четата ни да помогне на врачанските въстаници, ний вече имахме друго назначение, взето с решение, а именно: да отидем със същата цел в Панагюрище, за където бяхме сигурни, че огънят гори."

Споменатото "недоразумение" отново засяга пътя на четата. И Перо като Войновски смята, че правилният избор е Панагюрище, а не Сърбия.
Привечер на 20 май 1876 г.
Ботев събира щаба в
местността Йолковица
Присъстват Перо Симеонов, Никола Обретенов, Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров. Обидения Никола Войновски го няма на съвещанието.

"Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?", пита войводата.
"Ботев! Ако ти направиш това нещо, знай, всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш", отсича Перо.

Според Обретенов в сублимието на този момент Христо Ботев се надигнал да огледа обстановката. "Тогава моментално изгърмя пушка и Ботев политна да падне на гърба си - разказва той. - Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложиме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума, само изхърка..."

Мъжете, на които Ботев най-много е разчитал,
започват трескаво
да тършуват
из мъртвото му тяло
Оправданието е турците да не го разпознаят по вещите, но всъщност търсят пари. Проверяват дали войводата не е бръкнал в козлодуйската торба.

"Аз - признава Обретенов - взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума, взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с 5 наполеона, а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира. Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими."

Само горската шума, която попива страданието, знае дали сълзите са били от мъка по непрежалимия, или от съжаление, че са намерени само пет наполеона.

Никола Обретенов твърди, че Христо Ботев е ударен в сърцето. Други четници обаче сочат, че е прострелян в главата.
"Куршумът бе пронизал
черепа му под дясната
вежда и порой от кърви
бяха го покрили",
свидетелства Никола Кючуков.

"Като гръмнат останах, като се научих, че воеводата Ботев паднал убит - разказва Димитър Икономов. - Отидох на лобното място и сварих го в предсмъртна агония. 
От други узнах как е станала тази печална случка: когато изсвирила тръба в лагера на турците, Ботев полюбопитствал да види, ала в този момент пукнала вражеска пушка, един куршум се забил в челото му, той паднал на земята и повече нищо не продумал. Алена кръв шуртеше от раната."

Ето и спомена на Цанко Минков: 
"Ботев, Ботев е ранен!" - се предаде от уста на уста светкавично печалната вест. Настъпи общо смущение. И наистина, милият ни и непрежалим войвода лежеше мъртъв на земята. Сякаш от дни убит. Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място - неговото високо чело, и пръснал черепа на части. Горкият!"

Ако Ботев е прострелян в сърцето, е имало и втори изстрел в главата. Засада, организирана от липсващия на съвещанието Войновски, е дебнела поета да се изправи и стане лесна мишена. После още един куршум е довършил пъкленото дело. За всеки случай, както го правят професионалните убийци.

В същото време "торбата на изкушението" е в ръцете на Коста Апостолов. Казвали му Костаки Сахатчията, понеже държал часовникарски дюкян в Гюргево. Той също се води ковчежник. "Назначиха Костаки часовникара - касиерин", пише в спомените си Иваница Данчов.

Ето как четата тръгва от Влашко без пукнат грош, но в нейните редици 
има поне двама пазители на революционни пари. След разгрома Коста Апостолов се спасява с още трима поборници: Сава Петров Савов от Враца, Никола Иванов от Търново и Георги Стойков от Самоков. На него му викали Пауна, защото въртял търговия и се обличал елегантно.

В личния бележник на Христо Ботев е записан като "Георги Паунов от Самоков".
Коста Апостолов е ранен и Пауна му помага при носенето на парите. Коста му има доверие, защото самоковлията бил дарител.

През 1869 г. вестник "Дунавска зора" съобщава, че той ще дава по две австрийски жълтици годишно на Българското книжовно дружество.

В началото на юни групата се добира до софийското село Елешница. Четниците са облечени във врачански носии, които опасно ги отличават от шопите белодрешковци. От Елешница четиримата се свързват с революционния комитет в Мусачево.

Тук са нахранени в дома на Тоне Гяков. После седмица се крият на тавана на кръчмата, след което комитетът решава да ги прехвърли в къщата на местния касиер Георги Колев-Бреянски.

Планът е след два-три дни Бреянски да заведе четниците до манастира "Св. Спас", откъдето да поемат към Самоковско. На тръгване касиерът Апостолов предава парите на касиера Бреянски. Според поборника Тоне Крайчов условието било,
ако останат живи,
да си ги разделят
по братски
Започва да се развиделява, когато групата излиза от Мусачево. На два километра извън селото водачът показва най-прекия път за манастира и се връща обратно. Четиримата си стягат навоите и продължават сами.

Близо до село Бариево са забелязани от някакъв турчин. Онзи съобщава, че е видял подозрителни. Набързо е стъкмена потеря, която обгражда бегълците. На 12 юни 1876 г. в люто сражение падат трима от групата.

Оцелява само Коста Апостолов, комуто хрумва да се маскира в близките Китанови вирове. По-късно е заловен и отведен в София. Тук го спасява обявената амнистия.

Проклятието на златото застига петима души

Проклятието на златото застига заговорниците от 20 май 1876 г. Перо Симеонов и Георги Апостолов падат в сражения.
Никола Войновски, който е в центъра на съзаклятието, е застрелян от засада. Двама башибозуци носят шапката и ушите на мъртвеца в Троян.

Трофей била цялата глава, но когато се умирисала, взели само "доказателството" от нея. Палачите получили награда - по две турски ирмилчета, колкото за няколко цигари тютюн.
Трагична е и кончината на Георги Колев-Бреянски, последния притежател на козлодуйското злато.

След Освобождението Бреянски изневиделица забогатява. Започва нашироко да върти търговия с овце и из Мусачево плъзва слух, че е предал бегълците, за да сложи ръка на жълтиците.

В един хубав ден на 1892 г. обаче в Мусачево се появява Коста Апостолов. Идва на бял кон - досущ като зловещ призрак. 
Според уговорката
Ботевият касиер
си иска дела
от наполеоните 
Ужасеният Бреянски отвръща, че никога не ги е виждал. Апостолов уж си тръгва, но скоро отново идва в селото. Настоява да си получи парите.

"Тогава жената на Георги му предлагала да отнесе спорния въпрос до околийския началник, но той категорично й отказал, че това няма да направи, но при всички случаи въпросът ще се уреди", пише краеведът Иван Дойчинов, който анкетира случая.

През нощта Бреянски изпада в тежка депресия, взема въже и сам стяга главата си в примка. На утрото Коста Апостолов го вижда да се люлее в кошарата.

Сцената с обесения поболява душата на Коста Апостолов и той влиза в психиатрична клиника. Издъхва някъде след 1900 г.
През 1927 г. е организирана комисия, която да разбули мистерията около гибелта на Христо Ботев.

Никола Обретенов е поканен да посочи мястото на драмата във Врачанския Балкан и да разкрие подробностите. Той така се оплита в приказките си, че шестима от комисията подписват протокола с особено мнение. И този път цялата истина не излиза наяве.
За последен път Никола Обретенов се качва на Йолковица за тържествата на 2 юни 1937 г.

Тогава един побелял
старец скача
и го заплюва 
Охраната иска да го арестува, но Обретенов спира гавазите. "Оставете го, не го закачайте! Той може би има право!", казва съратникът на Христо Ботев.

Никола Обретенов умира на 10 октомври 1939 г. На смъртния одър за сетен път го питат кой уби Христо Ботев.
"За честта на българския народ ще отнеса истината на небето", отронва поборникът, преди да издъхне.

Росен Тахов