Как изглежда борбата с рака на гърдата, много добре знае и баба Златка от село С.
"Аз съм родена през петдесетте години и като момиче ходих често да бера царевица.
Имахме една крава и много едър рогат добитък, сено кола, не можех да спася себе си, нито който и да е, за да отида на лекар.
През 1986 г., когато бях малко повече от 30, единият ми син беше пети клас, а двамата близнаци във втори, наистина боляха ме гърдите и аз трябваше да отида в болница. Лекарят ми каза, че животът ми е в опасност.
Отрязаха ми едната гърда. След операцията, аз отидох на химиотерапия. Ходих много пъти, накрая почувствах подобрение.
Изминаха години и аз съм свикнала да работя, винаги трябва да работя, за да оцелявам.
Болеше ме пак, другата гърда.
Моите три деца още имат нужда от мен. Поотраснаха, но майчицата си им трябва, не мога да ги оставя така.
Съпругът ми продължи да пе,все е с бутилка ракия в ръката си. Един от близнаците ми каза: "Татко беше пиян снощи и на реката каза, "Ще убия майка ти! Мамо, наистина ли ще умреш? ". Сърцето ми се къса, но какво да правя. Трудно е на сърцето ми. Аз отивам в болницата, а мъжът ми, пиян и безсрамно вика след мен: "Ако ти отрежат и другата цица, не се връщай у дома. За какво си ми! ". Замълчах си, а ме ядеше отвътре!
Имах чувството, че бях осъдена преди още да съм "обвинена" всеки път, когато говореше така. О, и ето ме издържах и другата операция. Вече от нищо не ме е страх. Сякаш някаква сила е в мен и ме държи.
Един от близнаците се ожени рано. Тя е много по-възрастна от него. Жена му роди и веднага го остави на нас и си тръгна. Още по-голямо бреме за всички нас.
Отново имах операция през 1988. За щастие, не беше злокачествена. Е, има нещо, което ме държи в живота ми! Тук в продължение на повече от 25 години, съм така, още съм жива.
Съдбата ми е такава от раждането съм с тежест и болка, съпругът ми не беше правилната помощ, отне го ракията, и мъката си открадна от мен и децата.
Но, това е, което съм аз! Човек трябва да живее!".
