Искам мъж, който носи костюми. Тази вечер желая да вечерям с него в хубав ресторант.
Не бъркайте материализма с добрия вкус.
Добрият вкус се възпитава с години. Той идва в резултат на личностното развитие в градивна посока. Добрият вкус показва специфично отношение към „Аз“-а, към света, към начина на живот. Материализъм е да искаш да имаш златни прибори, скъпи дрехи, силикон по причина на самото имане. Добър вкус е да знаеш как да употребяваш приборите, даже и да не са твои, да знаеш как да изглеждаш добре в дрехи, които може да не са най-скъпите, както и да знаеш, че красотата идва първо отвътре.
Не бъркайте материализма с мотивацията за развитие.
За една жена, попаднала в академична среда, завършила висшето си образование с ясната идея за какво служи то, мотивацията е въпрос на характер. За мен тя е всичко – любов към книгите, уважение към собствените избори, стъпка към реализирането на мечтите. Мотивацията да реализираш целите си не е материализъм. Това е вяра в себе си и много безсънни нощи. Материализъм е да отиваш в университета с намерението да си намериш богат съпруг. Мотивация е да отиваш там, за да откриеш нови гледни точки.
Не бъркайте материализма с избора на подходящ партньор.
Мъжът с хубава кола, доста пари, маркови дрехи – аз, материалистката, не търся това. Защо ме обвинявате? Аз искам мъж, с когото да мога да говоря за история, например, мотивиран мъж, мъж, който да знае, че може повече, тъй като и аз мога повече. Искам мъж, който ще може да мотивира децата ни, ще им покаже какво е добър вкус и ще ги научи да изграждат характерите си. Да, тези мъже имат пари, имат скъпи коли, носят костюми с ръкавели, защото, в крайна сметка, това са си поискали от живота. В името на добрия „генетичен“ код, който искам да предам на децата си, аз избирам този мъж. Наречете ме материалистка и нека мъжът, които не търси жена по сходни критерии, да хвърли първия камък!
Не бъркайте материализма с добрия маниер.
Възпитанието, маниерите, поведението – те са толкова важни за мен, колкото важно е да се усмихвам всеки ден. Да имаш култура на поведение нито е смешно, нито първа крачка към постигане на материални придобивки. Да държиш чаша съмнителен алкохол в някоя дискотека, полугола, в очакване на принца на бял кон – това е материализъм. Да пиеш чаша шампанско, без да се превръщаш в част от масите, е въпрос на добър маниер.
Не бъркайте материализма с желанието за пътуване.
Има два типа жени – такива, които пътуват и всички останали.Аз съм от първите. За добрата почивка или едно приключение давам цялата си емоция. И смятам, че светът е малък. Пътувам, защото така съм щастлива. И ако мъжът от по-горните редове обича да пътува, ще си разделим емоцията и повярвайте ми – има жени, които пътуват със собствени средства, защото работят и защото материалната страна на едно пътуване е въпрос на добро финансово планиранe, а не на мъж, който да замести всичко това.
Не бъркайте материализма с любовта към обувките.
От любов към себе си, най-безсрамно си признавам – обичам обувки! Може да звучи егоистично, но – купувам си ги сама. Иначе, да, знам – материализъм е, когато синдромът на Пепеляшка се развие толкова силно, че да започнем да търсим зависимости – някой друг да ни купува въпросните обувки. Извинете, но вкусът на едно материално момиче е твърде висок, за да позволи някой друг да избира обувките ѝ или чантите. Затова на моя етикет с надпис „материалистка“, аз с удоволствие слагам кавички. А на фалшивите чанти Prada за утеха остава съмнителния надпис „вярно с оригинала“ и една развалена закопчалка, с които истинските материалистки всъщност отиват на лов за мъже…
