Смъртоносна бактерия за малко да йотнеме живота, а в процеса на лечение тя губи ръцете си, единия крак и едното стъпало на другия.
Когато Ейми Копленд свършила работа на първи май, отишла на гости при приятелка за да се отпусне след тежкия ден. Те се радвали да плуват в близкият поток, дори открили стар тел, който използвали, за да се хвърлят с него.
Няколко дни след травмата Ейми осъзнала, че нещо не е наред. Въпреки редовната употреба на антибиотици, краката й не реагирали. На Ейми и се струвало, че болката й преминава през цялото тяло, но това нямало смисъл.
„Една сутрин се събудих и видях, че целия ми крак изглежда така сякаш гние. Не можех да говоря и се чувствах така сякаш умирам. Следващите дни дори не си ги спомням“, разказва Ейми пред тайм.
Скоро тя отново била откарана в болница, където е диагностицирана с некротизиращ фасциит – заболяване заради месоядни бактерии. Става дума за бактерия, която буквално яде жива тъкан. Антибиотиците не действали и лекарите били наясно, че трябва веднага да реагират или бактерията ще убие Ейми.
Лекарите поискали разрешение от родителите й да ампутират левия крак и да премахнат част от стомаха, с цел да се предотврати разпространяването на бактерията.
След операцията Ейми била на силни обезболяващи и не си спомняла много. Баща й бил до леглото и казал „Ейми ръцете ти не са здрави. Затрудняват възстановяването и лекарите искат да ги ампутират, заедно със стъпалото на другия ти крак ако искаш да оцелееш“.
В този момент Ейми искала само да живее и се съгласила.
"Няколко седмици след операцията, когато започнах с физиотерапия плачех непрекъснато заради загубата на крайниците ми. Докато ме учиха как да ям, как да си мия зъбите и как да се обличам без ръце разбрах колко ще се отрази това на моя по-нататъшен живот. Реших, че ще вървя напред. Благодарение на подкрепата на всички около мен бях в състояние да преодолея болката ", разказва Ейми.
Травмите, както физически, така и психически, не са и попречили да живее пълноценно. Ейми завършила образованието си и сега работи като психотерапевт. Нейната цел е да се изгради парк, който ще бъде напълно достъпен за хора с увреждания.
"Разбира се, не е всичко толкова лесно. Все още редовно посещавам психиатър и не беше никак лесно да излизам с момчета. Въпреки това, срещнах едно много специално момче и сега сме вече две години заедно. Хората искат да ме съжаляват, но аз имам чудесен живот. Цялата тази болка ме научи да бъда благодарна, защото се изградих като личност. Толкова много загубих, че вече няма от какво да се страхувам ", завършва изповедта си Ейми Копленд.
.jpeg)
.jpeg)
.jpeg)
.jpeg)
