Историята на най-малтретираното момиче от детски дом

Но... така или иначе е пълнолетна и не може да живее в дома, а е настанена в центъра „Конкордия” в столичния квартал „Хаджи Димитър”. “Там в 6 часа вечерта трябва да отидеш, да чакаш до 9, за да ти запазят легло за нощта. Ако не се обадиш – 1 седмица си наказан да не спиш там! Наскоро 4 нощи скитах по улиците... Трябва да чистиш, за да получиш точки, и тогава ти дават някакви пари!”, споделя момичето. Единствено пред “ШОУ” Бойка разказва покъртителната история на своя живот, за която институциите и прокуратурата засега остават глухи.

- Бойче, разбрах, че точно на Бъдни вечер са те насилили?!
- Правилата в “Конкордия” са – в 11 в креватите! Обаче аз не се усетих и до 12 часа си говорих с едно момче в стаята му. След това го поканих в моята стая, с което наруших хептен правилника. Той легна на леглото ми, аз легнах до него. А той – мъртвопиян като труп! Започна да ме кара да си сваля клина и гащите. Избягах, отидох в коридора. Казах на госпожата и тя го изгони: “Хайде, хубавецо, навън!”. На другия ден разбрах, че ме наказват 4 дни да спя на улицата! Нямаше къде да ходя. Момчето от нощта ми се извини: “Бойке, много се извинявам, че така се случи, повече няма да правя тези грешки! Ето ти 2 лв., гордея се с тебе!”. Викам му: “Бе, бегай оттук, да не съм ти някаква евтина подигравка!”...

Един друг мъж, на когото искам да спестя името, почти 30-годишен, ме покани при него на Бъдни вечер. В някаква страшна къща ме заведе, с две кучета! Тъмно, няма ток, свещичка ми запалил! Купи ми телешки бургер. Накрая ме попита: “Към коя страна ще спиш?”. Викам: “От тази!”. Той легна зад мен и започна да ме обарва! Викам: “Не ми е приятно, не ме обарвай! Знам, че си мъж, знам, че си подпийнал, но аз не съм тази, която ще ме отвориш и ще цъфна! Защо изобщо се съгласих да дойда, пусни ме да си ходя!”. Той не ме пусна, два ножа държеше до него, от другата страна, скришно! Попита ме: “Секс правила ли си?”. Обясних му, че съм честна, девствена, че никога не съм ходила на гинеколог и нямам цикъл. Но той ме принуди обаче, съблече ме и се опита да прави нещо. Започна да ме целува по врата, по устата. Щях да се разплача! Викам му: “Какво правиш?!”. А той: “Ще ми правиш св...ки!”. И ... искам, не искам, го направих, за да се спася от другото!... 

Обадих се на Националната гореща телефонна линия, но те ми викат: “Защо чак сега се обаждаш?”. Пък и ме е страх, че ако дам показания в Районното, той може да ми направи нещо...

- Защо си израснала по домовете?
- Майка ми от малка не съм я виждала и не знам къде е. Не я познавам. Баща ми живее във Велинград, той е строител. Двете ми сестри Ани и Мария са при него, те са по-големи. Сестра ми Росица е в Елин Пелин в дом за деца без родители, брат ми Исус беше по домове, но вече е извън България. Ние сме помаци. Мен преди 10 години ме оставиха в дом в „Драгалевци”. Там бях от 1 до 7 години. После - в дом „Асен Златаров”. Едно лято баща ми дойде с брат ми Исус. Взе ме уж за уикенда. Напи се, тормозеше ме, биеше ме, държеше ни гладни. Той не е добре! Като по-малка дори 

ми насочваше пистолет в челото

Та тогава ни държа шест месеца и избягахме.

В “Асен Златаров” първо слушах, държах се добре. Дойде обаче едно момиче – Мария, и покрай нея започнах да псувам, да пуша по стаите... Някои дишаха лепило в тоалетните, напушваха се с “билка”, това е по-силно от тревата! Възпитателката Сашка Цветанова, която после стана директор на “Асен Златаров”, ме хващаше за ръката и си забиваше ноктите в нея или пък ме дърпаше за косата. Принуждаваше ме да чистя със забито токче в босия ми крак. Държеше се с мен като с куче! Удряше ми главата в прозореца. Веднъж ми би два шамара и ми разкървави носа.

След 4-ти клас спрях да ходя на училище. Веднъж си купихме бигчета, счупихме ги и се нарязахме. Аз - от двете страни на врата и по ръцете! Започнахме да го правим често, така се успокоявахме. Изписаха ми успокоителни хапчета и насила ме тъпчеха с тях! 

По-късно се установи, че Мария е болна от СПИН!

- Искаше ли наистина да се самоубиеш?
- Не! Мил ми е животът, живее ми се, не ми се умира! Но бях уплашена от Сашка Цветанова, която ме биеше! Уплаших се и като ме преместиха в голямата сграда в 5-и клас! Уплаших се, че съм сред големи хора и започнах да бягам, да скитам... На Централна гара ходехме, на влаковите линии, на фонтаните... Имаше хора, които се гавреха, искаха да злоупотребяват с нас, защото сме деца, и ни даваха пари, но искаха в замяна секс... 

- Колко пъти си се рязала?
- Много пъти! На ръцете, по врата!... Продължавах да се режа, докато бях в дома. Защото никой не ми обръщаше истинско внимание, подиграваха ми се! Минах и през съда, осъдиха ме, че съм правила бели в дома. Правех го, защото имах нужда от внимание. Никой не се сети да ми каже: „Бойче, как си? Нуждаеш ли се от нещо?”. Всеки път ме унижаваха, псуваха ме и ме обиждаха. Пратиха ме в нещо като детски затвор. Не издържах и пак се нарязах по врата. Тогава наистина исках да се самоубия. Бях на 15 години. Закараха ме в болница...

- Когато сте били от дома „Асен Златаров” на екскурзия в Априлци, си била пребита?!
- През лятото миналата година отидохме там целият дом – медицинската сестра Вера Рязанцева, възпитателите Георги Парцов, Стела Илиева и други двама възпитатели. Организираха екскурзия да Райското пръскало. Тръгнахме и с приятелката ми Галя се наговорихме да ходим като бавноразвиващи – влачехме си краката, кривяхме ги и вървяхме много бавно. Сестра Вера вика: “Галя, ела тука! Не й се води на тая по акъла! Лесбийка, копеле мръсно, психопатка, гад!”. И започна да говори всякакви неща за мен, каквото се сетиш... Мръсно подсъзнание! Вера даде цигари на Галчето, гушна я, за да ме остави мен самичка и все й говореше гадости за мен! Аз се ядосах и викам: “Ела тука, ма, Веро, коя си ти да ми говориш зад гърба гадости?! К...во, перхидрол!” И започнах да я псувам, тя мен - също! Викам й: “Ти си любовница с господин Парцов! Уж решавате кръстословици, но си попийвате алкохол, пушите си цигари!”. Вера грабна дебела пръчка и ми я шибна в главата! Изтръпнах! Щях да се разрева, но се въздържах. Тя започна да ме цели с камъни, хвана още една пръчка! 

Стигнахме на една поляна да хапнем сандвичи. Вера каза, че моят ще го изяде или ще го даде на друг. И ми изкрещя: „Махай се, копеле мръсно”! Тогава вече се разревах. Тръгнах си. 

Стигнах някакви хора, един дядо ми даде мусака и вафла „Боровец”, наля ми вода. После продължих към станцията. Там се натъкнах на Парцов, който ми вика: „Хващай си сака и изчезвай, докато Вера не е дошла и да те подпука съвсем, ще те разчекне! И докато аз още не съм полудял!”. Сестрата вече му беше разказала по телефона всичко.

Тръгнах, но това е планина, не можех да издържа да вървя толкова време! Върнах се. Групата вече беше в станцията, вечеряха в столовата. Вера вика: “Тихо, само, ако чуя “гък”, ще ви изхвърля, без да ядете!”... Натисна ми главата към чинията. Хванах й ръцете! Побягнах от столовата, тя хукна след мен. Хвана ме и ме заскуба и зарита. Драскаше ме по лицето, повали ме на пода с шутове. Парцов долетя и ме заудря с юмруци в гърба. Не можех да дишам! 

Пратиха ме в стаята ми и Вера дойде след мен: 

„Още сега се метни от балкона или аз ще те убия със собствените си ръце!”

Хвана ме за ръцете и с коляно ме затисна в гърдите. После взе метла с дървена дръжка и започна да ме налага с нея. Ухапа ме по крака. Хвана ме за бузата с нокти и започна да ме дере, а аз рева. Цялата бях в кръв! Събу си чехъла и ме удари през лицето! Излезе и след минути се върна и пак започна да ме удря с юмруци. Завлече ме във фоайето при децата и възпитателите. Риташе ме по коленете, палеше цигара и посягаше да я гаси във врата ми. Посини ме цялата! Започнах да се моля: “Вера, извинявай, извинявай!”. А Вера крещеше: “Баща ми колко обича такива “е...чи на майка” като теб, ще те разчекне! Няма извинявай!”. Накара ме да й се извиня пред всички деца. Направих и това.

Най-после Вера отиде да пуши, а аз си взех сака и хукнах. Един приятел – Тошко, ме настигна и поехме към София. Вече беше се стъмнило. Цяла нощ ходихме пеша! Спирахме коли, шофьорите ни даваха храна и цигари и ни возеха до някъде. На един взех, че му разказах, а той ни заведе в полицията. Обяснихме всичко. Прегледаха ни лекари и ни заключиха да спим в килии. На следващия ден дойдоха да ни вземат възпитателите с пълния с деца автобус. 

Стигнахме София. Директорката Сашка Цветанова беше в отпуск. Тошко каза да отидем да си извадя медицинско и Парцов, като чу, започна да го удря във фоайето на дома. Вера също. Пак се разплаках. 

С помощта на един човек, чието име няма да кажа, отидох да си извадя медицинско от Съдебна медицина. Директорката го взела, щом се върнала на работа. Писах обяснения до прокуратурата. Един ден пристигна писмо оттам. Пишеше, че са ме били, но нищо не им направиха. Директорката вика, че ги уволнила, но мисля, че доброволно са напуснали, за да не стане пак скандал. Нищо не се случи, не ги съдиха!

- Защо медицинската сестра Вера Рязанцева беше толкова жестока към теб? Това практика ли й е?
- Като малка аз я обичах! Пишех й мили писма, изпращах я винаги! Вера Рязанцева ме водеше в тях – споделяше ми за семейството си, за мъжа си, който й бил починал в ръцете. Даваше ми цигари, за да й правя масаж на краката, на гърба, навсякъде, караше ме да я возя на конче на гърба ми, да я гушкам... Спомням си, че като я гушках, ме целуваше по врата отзад! /притеснен смях – б. а./ А аз й виках: “Ама, сестра Вера?!”. Използваше ме, караше ме да й купувам цигари! 

Обичах я като майка, но тя май нещо като любовница ме използваше! 

Но тя, ако е обратна, аз не съм! Но Вера започна да говори пред всички, че аз съм лесбийка, че вървя след задника й като куче! Че й досаждам, че какво ли не правя, за да й привличам вниманието! Четеше ми писмата до нея в кухнята, които й давах скришом, а готвачките ми се подиграваха! 

Не издържах и й казах: “Сестра Вера, аз не те обичам вече, не те искам, каквото беше – беше, аз не съм лесбийка, не съм обратна! Ти, ако имаш някакви симпатии към мене – това си е твое мнение! Дотук! Това, че съм те обичала и не съм знаела какво правя като по-малка, е друг въпрос...”. 

И оттук-нататък започнах да я псувам, да я правя на луда!

- Вярно ли е, че на лагера в Ракитово висши социални чиновнички са те подкупили да говориш, каквото искат?
- След СПИН-скандала Албена Атанасова, зам.-кмет на София, Минка Владимирова – директор на дирекция “Социални дейности” в общината, и директорката на дома Сашка Цветанова дойдоха с шофьора на Атанасова в лагера в планината, в който бяхме. Накрая Владимирова ме помоли да я изпратя до колата. Уж, че ме хваща за ръката, а ми пъхна 20 лв. И в двора на дома го е правила, вика: „Ето ти парички!”. Подкупваха ме, за да не казвам как Сашка Цветанова ме е биела. Не са ми го казвали директно, но се подразбира. Тогава в Ракитово ми дадоха и нещо да подпиша - срещу възпитателката Евелина Ангелова!

Сашка Цветанова също е правила такива работи. Малко след като едни възпитатели си тръгнаха със скандал от дома, директорката ме привика в кабинета си и ми обясни, че бившата ни възпитателка Евелина Ангелова ме използва. Сашка Цветанова ми каза да напиша, че тя ме карала да викам помощ, да не си пия хапчета, да се хвърлям през прозореца, ако искат да ме пратят някъде. А това не е вярно! Всъщност, когато стана директор, Сашка уволни старите възпитатели, защото те са свидетели на това, какво е правила!

- Бойче, от какво се страхуваш най-много?
- След три месеца съм на улицата. Не искам да бъркам по кофите! Да ме направят проститутка, да ме продадат някъде ли?! Малко ли съм се рязала, малко ли са ме правили на луда!... Никога не съм била щастлив човек. Нещастен човек съм – повечето лоши неща са ми се случвали, малко – хубави... Ходя на платен курс по готварство, сега ще получа втори сертификат. Обещаха, че няма да ни оставят гладни и жадни, че ако знаем езици, ще ни заведат в чужбина или на морето. Но кой знае...


Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА